История на Пирдоп и Златица

За Златица се знае, че през IV век пр. Хр. е съществувала под името Улпия Ауреа, а се предполага, че е възникнала точно на днешното си място в началото на II век от император Траян. Първите писмени сведения са в известната Виргинска грамота на цар Константин Асен (1257-1277), където се споменава селището Златица. За прохода (Златишкия или Кашана) и селището съобщава и византийският летописец Дукас, посетил Златица през 1445 г. Край него се е провела известната в историята Златишка битка между войските на унгарския крал Владислав III (Варненчик), трансилванския войвода Ян Хуниади и сръбския княз Георги Бранкович срещу турците. Въпреки че българите били малцинство, през 1859 г. построяват православната църква “Св. великомученик Георги” с килийно училище до нея. През 1872 г. църковният метох е дал подслон на Апостола Васил Левски, дошъл да създаде революционен комитет. След освобождаването на града от турска власт на 3 януари 1878 г. той е почти опразнен от избягалите турци. Надошли много преселници - българи от Македония. Златица постепенно западнала поради липсата на пазари за занаятчийските си стоки, но впоследствие скотовъдството и земеделието я тласнали напред. Интересно е да се знае, че наред със София, Търново и Пловдив, Златица е фигурирала като град, предложен за столица на България след Освобождението.

Името Пирдоп е едно от онези неизвестни названия, чийто произход историята пази в тайна. Много са легендите, опитващи се да дадат обяснение, но и досега нито една не се е наложила напълно. Надгробните тракийски могили и руините на средновековните калета недвусмислено показват, че векове наред тук са кръстосвали съдбите си различни племена. Първите сведения за Пирдоп датират от XII век, когато бил написан Пирдопският апостол - ценен писмен паметник, съхраняван в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. През годините на Българското възраждане предприемчивите пирдопчани успяват да превърнат селището си в стопански и културен център. През 1698 г. бил написан Протопопинският (Пирдопският) сборник от даскал Георги, с който се слага началото на книжовната дейност в селището и околностите му. Същият автор написал и Тихонравовия дамаскин, съхраняван в Държавната библиотека в Москва. Първоначално е открито килийно училище, а в 1820 г. и първото общинско училище на говорим български език с учител Тодор Пирдопски. Пирдопските аби, шаяци, гайтани, халища, губери, свещи и сапуни били ценени високо на пазарите във Виена, Будапеща, Цариград, Солун, Александрия. Само от производството на гайтани от 700-те чарка, градът е получавал годишен доход от над 9 000 000 турски гроша! Съдбата на Пирдоп след Освобождението е същата като на Златица - загуба на пазари, упадък и борба за оцеляване сред общия национален подем.