|
|
Югозападна България > Панагюрище > История
История на ПанагюрищеДо днешния град е съществувало тракийско селище още в IV век пр. Хр. През XIII век селището на това място носи името Каменоград (Литополис). Особено развитие и известност получава през турското робство, когато дълги години е било привилегировано войнуганско село. Ползвало се е с особен статут, който се запазва до 1839 г. Според него османлия не е имал право да се заселва или даже да пренощува в Панагюрище. Привилегията обаче не спасява и него от кърджалийските набези - многократно е ограбвано и опожарявано. Въпреки това през XVIII век Панагюрище достига стопански и културен разцвет. Главният му поминък е бил скотовъдството. Произвеждат се шаяци, аби, чували и др., които се продават из цялата Османска империя. Панагюрци се славели като търговци на добитък (джелепи) и като бегликчии. Твърде рано тук се открива килийно училище, което през 1839 г. прераства във взаимно. В 1865 г. е основано и читалище, превърнало се в огнище на българщината.
Известността на този средногорски градец идва най-вече от особеното му място в Априлското въстание (1876), когато става център на IV революционен окръг и фактически на цялата епопея. В него апостолите Волов и Бенковски организират силен и деен революционен комитет, който успява да вдигне цялото население на въоръжена борба за освобождение. Ражда се първата българска република с председател на привременното правителство в Средна гора - Павел Бобеков. Тук се развява въстаническото знаме, ушито от панагюрската учителка Райна Княгиня с извезаните върху него слова “Свобода или смърт”. След опиянението и възторга идва разгромът. Въпреки героизма и саможертвата на защитниците му, многобройният и въоръжен враг влиза в града. Панагюрище пламва. За дързостта си да се назоват свободни, 650 панагюрци заплащат с живота си, “обезсмъртявайки името на своя скромен градец” (Захари Стоянов). На 11 януари 1878 г. градът е освободен от турска власт.
|
