История на Костенец

Траянови врата е историческо място на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. Там до тракийско селище била изградена римска пътна станция, наричана Синеум. От нея започва Траяновият проход, споменаван като клисурата Суки. Траянови врата е била 15 стъпки широка и 24 стъпки висока. По тези места през 986 г. Самуиловите войници нанасят важна победа над византийците, предвождани от император Василий II, отлагайки по този начин падането на България под византийска власт с цели 22 години. Това събитие е отбелязано с малка паметна плоча.

По време на турското владичество функциите на Траянови врата като пазител на прохода отпадат. Неизползвана и неподдържана, тя започва да се руши. На юг от голямата порта са запазени останки от стари градежи, вероятно крепостни съоръжения с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2 м. Най-голям интерес предизвиква Маркова механа (Калето), където е разкрита монументална сграда - гарнизон с просторен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули, направени от камъни и 5 реда плоски тухли. Крепостта, от която има запазени градежи от 2 до 5 метра височина, е имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Археолозите категорично доказват използването на тази местност и през средновековието (IX - X век), което я прави важна българска твърдина. Идващ от древността, старият проход и днес служи на хората. През него минава новата автомагистрала “Тракия”. Разстоянието от източния вход на двата успоредни тунела до Траянови врата и крепостта е 500-600 метра. До тази историческа местност може да се стигне най-бързо по магистралата (от София - 64 км и от Пловдив - 72 км). Удобен е пътят от Костенец или от Ихтиман до гара Мирово и оттам до прохода е 1.20 ч по маркиран маршрут.

Балнеокурортни центрове. От незапомнени времена сегашният квартал на Костенец, Момин проход, се е славил с минералните си извори, които са били използвани още от римляните. Понастоящем минералната вода от 9-те естествени извора е събрана в единен каптаж с температура 65° С. Дебитът ґ е 920 л/мин, а по радиоактивност е втора в България (след Нареченската), трета в Европа и 25-та в света. Лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, дихателните пътища, белите дробове и др. Курортът е известен в чужбина с добрите си резултати при лечението на детски паралич и спастични детски парези. Има много санаториуми, почивни бази, вили.

Летовището Костенец е на 9 км южно от град и гара Костенец и на 2 км над село Костенец, непосредствено в северното подножие на Белмекенския поддял на Източна Рила. Каптирани са 3 минерални извора с общ дебит 300 л/мин и температура около 47° C. Водата има сходни лечебни свойства с тази от Момин проход. Има голям балнеолечебен комплекс, почивни станции, открит плувен басейн, вили, изкуствено езеро, чудесни околности (Костенецкият водопад на Стара река, възпят от Иван Вазов и др.). Съчетанието на лековита минерална вода, мек планински климат и красива околна среда го правят желан през всички годишни сезони.

Пчелински бани е балнеолечебен курорт на 8 км северозападно от град и гара Костенец и на 2 км от село Пчелин. Разположен е в южните склонове на Ихтиманска Средна гора. Минералната вода има температура при извора 73° C. По лечебни свойства е сходна с останалите. Има оздравителен детски дом, почивни бази, десетки вили и т. н.