Забележителности в София

В криптата на храма има колекция от шедьоври на българската иконопис. Там могат да се видят над 200 икони и фрески, има магазин за сувенири с копия от някои известни икони, картички, албуми и проспекти. Забележителен е и площадът около храма, където се намира Паметникът на незнайния войн с вечен огън, откритият пазар на народни носии, бродерии и ръчни плетива, както и малък антикварен пазар под открито небе. В рамките на същия площад се намира и църквата “Св. София” (VI в.), дала името на града. В края на ХVI в. е била превърната за кратко време в джамия , но скоро след Освобождението е била осветена. Днес реставрираната църква е отворена за посетители. За жалост голяма част от фреските вече не съществуват, но някои редки икони са се съхранили. В църквата се пази кичур от косите на Апостола на свободата Васил Левски. Зад църквата се намира гробът на патриарха на българската литература Иван Вазов (1850-1921), а в началото на градинката пред църквата е неговият паметник. В източната страна на същия площад се намира фондация “Св. св. Кирил и Методий”, в сградата на която се помещава Националната галерия за чуждестранни изкуства. В нея има уникални експонати от Африка, Азия и Европа, картини от испанската барокова живопис, Рембранд, модерни автори и Николай Рьорих. Южно от нея е Художествената академия, където се изучава иконопис, реставрация, живопис, скулптура, сценография и пр.

Народният театър “Иван Вазов” е вторият символ на столицата. Театърът е основан през 1904 г., а сградата му е била завършена през 1907 г. Построен е в стила на немския класицизъм с много елементи на модерния тогава стил сецесион. Интериорът е обновяван на два пъти - след пожара в театъра през 1923 г. и 1970-1976 г. В салона има два балкона и 850 места. Функционират две камерни сцени - едната със 150, другата с около 100 места. В театъра работят едни от най-добрите актьори и режисьори на страната, някои от които с европейска известност.

Сградата на Народното събрание (1884, 1890, 1928) е третият кандидат за символ на града. На нейния фронтон е изписан девизът “Съединението прави силата” – ключов елемент в националния герб на Република България. Срещу сградата на Парламента е паметникът на Царя Освободител на България (1905) - руският цар Александър II. На запад от сградата на Парламента се намира Българската академия на науките, създадена през 1869 г., а на изток през градинката - Софийският университет “Св. Климент Охридски”. Това е първото висше учебно заведение в България, създадено през 1888 г. и построено през 1925 г. с лични средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито статуи красят парадния вход на университета. Недалеч от университета се намира Мавзолеят на Батенберг.

Руската църква “Св. Николай” се вижа отдалеч с острия си позлатен връх. Тя е строена през годините 1912-1914 от руски емигранти в България. В нея има чудесна майолика, икони в руски стил, сред които изпъква прецизното копие на иконата на св. Николай Чудотворец от Киевско-печорската лавра. На изток от нея се намира Природонаучният музей, привлекателен с уникалните си сбирки от препарирани и живи представители на растителния и животинския свят. Особено интересни за посетителите са експонатите от базара, откъдето те могат да купят зайче, нутрия, папагал, хамстер, канарчета и др. бъдещи домашни любимци.

Националната художествена галерия и Етнографският музей се помещават в бившия царски дворец, строен през 1873 г. По време на царуването на Александър Батенберг сградата е изцяло променена като екстериор и интериор в стил сецесион, с елементи на неорококо и барок. Скъпи и уникални мебели се внасят в него. Националната художествена галерия съдържа колекция от над 12 000 произведения на изкуството, най-старите от които са от XVIII век. Класиците на българската живопис и скулптура са представени тук с най-зрелите си творби. Националният етнографски музей представя изключителна по богатство колекция от костюми, ръчно изработени произведения на изкуството от бита на българина, оръдия на труда от преди три-четири века, накити, тъкани, бродерии и пр. типично национални изделия. Изложени са макети на български къщи и поминъкът в тях, маски и костюми от празничния обреден календар на българите. Колекцията е разделена на етнографски области. Към музея и галерията има два малки магазина за картички, албуми, сувенири, икони, народна музика и ръчно изработени уникати по оригинали от народното творчество. В сградата на бившия царски дворец често гостуват и други изложби, които се експонират в свободните пространства на внушителната постройка. Недалеч се намира сградата на Българската народна банка. Непосредствено до нея в бивша турска джамия, построена върху разрушена от османците християнска църква, е разположен Археологическият музей.

В самия център на столицата, във вътрешния двор на Президентството и хотел “Шератон” се намира известната римска ротонда, превърната в църква “Св. Георги” през IV в. Реставрирана наскоро, тя изумява с простата си и съвършена архитектура, с експресивните си останки от фрески и с целия комплекс от руини зад олтара. Впечатляваща гледка представляват и старините, които могат да се видят на различни места в центъра на София - в подлеза срещу Президентството, на север от ЦУМ, в приземния етаж на магазин “София” (в момента в реконструкция) на пл. “Централни хали”и др. Останки от римската култура могат да се видят и на други места в София.

Площадът около Централните хали е също богат на забележителности. Халите (1911) са покрит пазар от началото на века. Днес, след реконструкцията, те са както голяма битова придобивка, така и атрактивно място за пазаруване и срещи. Тук се намира джамията (1576), зад нея на изток - банята (1913), римските руини на север от банята с ъгловата кула от крепостта на Сердика, синагогата (1909) на запад от халите. В подлеза на ЦУМ (на юг от халите) е църквата “Св. Петка Самарджийска”. В нея според една от хипотезите вероятно е бил погребан Васил Левски. Почти изцяло вкопана някога в земята, днес тя се откроява цялата. В подлеза около църквата има привлекателни заведения и много магазинчета за сувенири.

Паметниците на София са много. Най-обичан и почитан от всички българи е паметникът на Апостола на свободата Васил Левски (1895). Издигнат е на лобното му място. Руският паметник се намира на запад от центъра на града и е посветен на руския цар и падналите руски воини в борбата за свободата на България. Докторският паметник, посветен на загиналите лекари от руската армия, е в градината зад Народната библиотека. Паметниците от социалистическо време са по-мащабни и са интересни като детайл от миналото на страната - това са Паметникът на Съветската армия - на юг от Софийския университет и Паметникът на свободата в най-източната част на Борисовата градина, увенчан с голяма стела.

Паметникът на създателите на българската азбука св. св. Кирил и Методий се намира пред Народната библиотека.

Множество бюстове на народни будители, възрожденци, поети, писатели и революционери красят алеите на Борисовата градина. Сред паметниците могат да бъдат наредени и двата най-популярни моста на София. Лъвов мост (някогашният Шарен мост) на Владайската река се намира на север от центъра на града по посока към Централна гара. Четири лъва стоят на високи постаменти. Орлов мост на Перловската река се намира в началото на булевард “Цариградско шосе” - пътят за Пловдив и Истанбул. Четири бронзови орела, гледащи в четирите посоки на света, са поставени на 12-метрови пилони. От него в югоизточна посока започва Борисовата градина.

Като забележителности на града могат да бъдат разглеждани и улиците “Граф Игнатиев”, “Раковски” и бул. “Витоша”. Улица “Граф Игнатиев” от изток на запад започва с Перловския мост, украсен с фигури на работници и селяни, демонстриращи дружбата между българския и руския народ. Множество магазини има от лявата и дясната страна до пресечката с булевардите “Патриарх Евтимий” и “Васил Левски”, на която е поставен паметникът на Патриарх Евтимий, книжовник и духовник от края на XIV в. Отдясно, вървейки на запад, се намира малка градинка с църквата “Св. Седмочисленици”.

На пряката с ул. “Раковски” се намира площад “Славейков”, където пред сградата на Градската библиотека се намира най-големият софийски книжен пазар под открито небе. Наскоро бе възстановен и старият бронзов фонтан на три нива. През пролетта на 2000 г. тук беше поставен оригинален паметник на двамата бележити български писатели, поети и общественици – баща и син Петко и Пенчо Славейкови, чието име носи площадът. Всеки може да приседне на скамейката до тях и да се снима за спомен. Скулптурната композиция е дело на известния български скулптор Георги Чапкънов, автор и на статуята на св. София (срещу ЦУМ). Следват няколко кина, фирмени магазини, фотоателиета и сгради с интересна архитектура.

Улица “Раковски” се движи от север към югоизток и се счита за най-дългата софийска улица. Започва от коловозите край Централна гара на север, пресича Владайската река и на няколко преки преди бул. “Княз Дондуков” отдясно се намира голямата църква “Св. Параскева” с множество куполи, врязани един в друг. След “Дондуков” по стръмнината вляво се намира сградата на Националната опера и балет. В същата сграда се помещава и управата на Българския земеделски народен съюз. Операта е построена в стил неокласицизъм. Пред сградата е паметникът на Александър Стамболийски, един от учредителите на БЗНС и министър-председател (1919-1923) на България. След стръмнината вляво е паметникът на Иван Вазов и улицата към пл. “Св. Александър Невски”. На пресечката с бул. “Цар Освободител” (“Царя”, “Руски”) - или булевардът на кестените и жълтите павета - се намира Домът и клубът на армията. Следват отляво по “Раковски”: градинката с паметника на Стефан Стамболов, театър “Сълза и смях”, хотел и читалище “Славянска беседа” (най-старото читалище на София със 120-годишна история), “Театър 199”, домът на Иван Вазов. От дясната страна по “Раковски”се намират Театърът на армията, Министерство на финансите в пресечката към Народния театър, Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ “Кр. Сарафов”). В пресечката срещу Академията е Сатиричният театър. Следват магазини за техника, цветя и мода, Първа градска болница, Индийско посолство и френската езикова гимназия. Улицата завършва с много магазини и ресторанти от двете страни до Перловската река.

Булевард “Витоша” започва на север от църквата “Св. Неделя”. По булеварда са подредени един до друг десетки магазини и бутици, които с представителните си витрини предизвикват интереса на минувачи и клиенти. Има и много обменни бюра. В началото на булеварда от дясната страна се намира Съдебната палата, една от най-импозантните сгради в София, впечатляваща с огромно гранитно стълбище, украсено с два бронзови лъва. Следват магазини и парк, започващ от пресечката с бул. “Патриарх Евтимий”. В края на парка се намира Националният дворец на културата със своите 16 зали, най-голямата от които е с близо 5000 места. Едно от най-вълнуващите преживявания за любителите на българската история е посещението в Националния исторически музей, който се намира в кв. Бояна. От центъра на София дотам най-бързо се стига с тролей № 2 или с маршрутно такси № 21. Софийската зоологическа градина (ул. “Сребърна” № 1) е любимо място за децата на столицата, както и за многобройните гости от страната.

Ето адресите и телефоните на едни от най-посещаваните музеи в София:

Археологически музей - ул. “Съборна” № 2, тел. 9882406;

Етнографски музей - ул. “Московска” № 6 А, тел. 9874191;

Национален исторически музей - кв. Бояна ул. “Витошко лале” № 16, тел. 9554280;

Национален музей Боянска църква - кв. Бояна ул.“Боянско езеро” № 3, тел. 685304;

Национален музей “Земята и хората” - бул. “Черни връх” № 4, тел. 656639;

Национален природонаучен музей - бул. “Цар Освободител” № 1, тел. 9885115;

“Стара София” със Софийски исторически музей - ул. “Екзарх Йосиф” № 27, тел. 9831526.