Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Северозападна България > Видин > История

История на Видин

Двадесет и три века е миналото на този град. Още в III век пр. Хр. келтите построили тук селище с име Дунония (високо и укрепено място). Римляните дооформили крепостта, имаща за цел да пази крайдунавския граничен път, и я нарекли Бонония. Българите наричат града Бдин, а византийците - Видини. Междувременно многократно е разрушаван и възстановяван. През 1003 г. Самуиловият син Гаврил Радомир издържа 8-месечна обсада на византийския император Василий II. Най-голям разцвет достига в края на XIV в., когато става столица на Бдинското царство на Иван Срацимир (1360). Бил е пристанище и важен търговски център на стоки не само за местни нужди, но и за транзитна търговия с Влашко, Маджарско, Дубровник и др. В евангелие от 1360 г. е отбелязано, че е написано във “великия и многолюден град Бдин”. Възходът му е прекъснат през 1396 г., когато османците го завладяват. България започва да отчита мрачните 482 години турско робство, безкрайните 127195 дни на гонения, терор, човешка мъка, асимилация и открит геноцид.

През всичките тези векове Видин е бил голяма крепост и важен административен център. Даже през XVII век бил наричан “главен град на България”. Между 1794 и 1807 г. градът става център на самовластния турски военачалник Осман Пазвантооглу, който се обявил за независим владетел на значителна част от земите на Северозападна България. По негово време започва по-мащабно строителство в града - прокарват се нови улици, издигат се големи административни постройки, строят се джамии, медресета и т.н. Някои са запазени и до днес. Постепенно Видин се превръща в ориенталски град, особено със заселването на множество турци след поражението край Виена и освобождението на Сърбия. Израз на отчаяната борба за национално освобождение било известното Видинско въстание от 1850 г. с главен организатор Бояджи Станко войвода. Постепенно с развитието на корабоплаването по Дунава и със засилването на търговските връзки с Централна Европа благосъстоянието на жителите му нараствало. Австрийското параходство чрез Видинското пристанище изкупувало произведенията на цяла Западна България, вкл. и Македония. Това продължило до 1866 г., когато съседният Лом бил свързан чрез шосе със София и изместил Видин.

След Освобождението градът коренно променил етническия си състав в полза на българите. През Сръбско-българската война след Съединението (1885) Видин е защитаван успешно от капитан Атанас Узунов. Градът е родно място на видния български общественик Найчо Цанов и на световноизвестния художник постимпресионист Жул Паскен (Юлиус Пинкас, 1885-1930 г.), ярък представител на “Парижката школа”.

Home | Search | Site map | Copyright