Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Северозападна България > Козлодуй > История

История на Козлодуй

Първоначално селището било разположено на 3 км западно от река Огоста в местността Четате (от румънски - крепост). Има две версии за произхода на името му: първата идва от турското Козлудере (нисък дол), а втората от латинското значение на Козлодуй - “ъгъл на ледовете”, какъвто тук се образува понякога при натрупване на ледени блокове. Не е известно със сигурност кога селището се е преместило на днешното си място. По всяка вероятност е станало след голямото наводнение на Дунав и Огоста през 1840 г. В близост до града, източно от местността Магура Петра, личат останките от римското укрепление Регианум, а между Козлодуй и Хайредин са запазени части от старобългарския отбранителен Хайредински окоп (VII - VIII век). В документи от XIV век селището се споменава с името Котослук. Каикчии (лодкари) от селото теглели с въжета край брега срещу течението лодки и гемии. Пътешественикът Доменико Сестини (1780 г.) е отбелязал развитото бубарство и обработването на кожи със смрадлика.

В исторически план Козлодуй се свързва най-вече с името на безсмъртния български поет и революционер Христо Ботев. На 17 (29 стар стил) май 1876 г. от австро-унгарския параход “Радецки” слизат на Козлодуйския бряг над 200 български момци, начело с войводата си Христо Ботев. Качили се от различни румънски пристанища като обикновени цивилни пасажери. По даден сигнал те се преобличат в четническите униформи и с оръжие в ръка заставят капитана да спре на безлюдния български бряг. Напускат парахода като добре организирана въоръжена въстаническа чета, тръгнала да се притече на помощ на “горящата” вече България. Стъпвайки на родна земя, четниците падат на колене и я целуват. Оттук започва тяхната безпримерна епопея, чиято кулминация е след по-малко от седмица, на билото на Врачанския Балкан. Преминавайки през цяла Северна България в непрекъснати сражения с турските войски и башибозуци, четата приема решителното сражение с десетки пъти превъзхождащия я противник около връх Околчица. Там на 2 юни (стар стил) 1876 г. войводата пада убит, четата е разбита и на малки групички унищожена в различни краища на Балкана. Сто и тридесет Ботеви четници загиват, 68 са заловени и пратени на каторга и само 8 се спасяват... Сбъдват се пророческите думи на Ботев: “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” След Освобождението в града се заселват много преселници от други краища на България. През 1974 г. край града е изградена първата атомна електроцентрала в България (единствена засега) и на Балканския полуостров.

Home | Search | Site map | Copyright