|
|
Северозападна България > Берковица > История
История на БерковицаБерковица е старо селище, което се потвърждава от останките на крепост и църква от IV век върху хълма Калето, северозападно край града. Селището е известно и от времето на цар Калоян (началото на XIII век), а по време на Видинското царство (втората половина на XIV век) е крайгранична крепост. За пръв път Берковица се споменава писмено в документ от 1491 г. През турското владичество се развива като занаятчийско средище - главно дървообработване и грънчарство. Тук се заселват много бежанци от други части на страната. Берковчани многократно са надигали глава срещу османлиите. Участвали са във въстанието на Константин и Фружин - 1403 г., в Чипровското въстание от 1688 г., във въстанието, предвождано от Манчо Пунин през 1836 г., както и в това от 1837 г. След Освобождението през 1878 г. градът запада, оставайки настрана от жп линията през Искърския пролом и загубвайки пазарите на Османската империя за занаятчийските си стоки. Известно време в Берковица е работил като председател на съда народният поет Иван Вазов.
|
