|
|
Северозападна България > Белоградчик > Околности
Околности на БелоградчикБелоградчишките скали (изградени от червен пясъчник и конгломерат) са едно от природните чудеса на България. Приказен каменен свят заобикаля от запад, юг и югоизток Белоградчик. Ако се идва по шосе от София, най-напред се вижда Фалковско-Боровецката група с Момина скала, Пчелин камък, Торлака, Боровишки камък и др. На изток от града е Липенишката група, в която най-голям интерес предизвикват Динозавъра и Латинското кале (стратегическа твърдина, заобиколена с крепостна стена). Заслужава да се видят Лепенишката пещера, в която са намерени овъглено жито и съдове отпреди 2000 години, и Извозкият дъб, преживял повече от 1200 години. В Збеговската група, на запад от града, правят силно впечатление Близнаците, скалите в местността Магаза, Малък и Голям Збег, които са били крепостни твърдини, самотният обелиск Борич и Белоградчишкият каменен мост. Централната група се издига непосредствено над самия град. В нея са високите стотина метра самотници Адам и Ева, нежната Мадона, Конника, Ученичката, Мечката, Дервиша, внушителният Боров камък, Монасите, фантастичното кале с древните крепостни стени, над които се издига най-причудливата скална феерия.
Френският пътешественик Жармон Бланки пише през 1841 г. за Белоградчишките скали следното: “Нито прочутите тесни проходи на Олиул в Прованс, нито дефилето Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-видните Тиролски планини в Швейцария не притежават нищо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик.” Знаменитият Феликс Каниц допълва: “Едва ли някога е построявана по-романтична крепост от Белоградчишката”. Най-характерната особеност на Белоградчишката крепост е умелото включване на недостъпните скали в общата крепостна система. В строежите личат 3 строителни периода - римски и византийски (I - VI век), византийски и български (VIII - XIV век) и турски (1805-1837 г.). В сегашния ґ вид преобладават строежите от последния период. Крепостта заема площ от 10 200 кв. м и има 5 врати, от които 4 са главни. Магурата (Рабишка пещера) се намира до село Рабиша, на 16 км западно от град Димово, на 50 км югозападно от Видин и на 34 км северозападно от Белоградчик. Образувана е преди милиони години в хълма Магура, висок 463 м. В нея се редят уникални зали и образувания, като Триумфалната зала, Хармана, Залата на сталактона, Глинените пирамиди, Поваленият бор, Тополата, Вкаменената река, Фиордите и др. Изходът на пещерата е през Вратач, на брега на Рабишкото езеро. Тя е била обитавана от първобитния човек. Рисунките по стените, правени с прилепно гуано, са шедьоври на късното праисторическо изкуство и са единствени в пещерите на Балканския полуостров. Те датират от началото на бронзовата епоха. Пещерата е служила като убежище на Мануш войвода. Магурата е електрифицирана, с дължина на галериите 2500 метра. Заплаща се минимална входна такса. Край нея има хотел, ресторант, павилиони и други постройки. Свързва я редовен автобусен транспорт с Белоградчик и град Димово.
|
