Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Североизточна България > Велики Преслав > Втората столица

Втората столица на Дунавска България

Нейните внушителни руини се намират на 2 км южно от днешния град. Велики Преслав е столица на българското царство от 893 до 969 г. в епохата на неговото най-голямо могъщество и в разцвета на старобългарската култура (т.нар. Златен век). Възниква през първата половина на IX век при кан Омуртаг (814 - 831) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон (893 - 927) го провъзгласява за столица (премествайки я от Плиска). Утвърждава се като административен, култово-религиозен и културен център на средновековната българска държава, известен със забележителното монументално строителство, с постиженията на приложните изкуства, каменната пластика, рисуваната керамика, с прочутата книжовна школа.

Велики Преслав е създаван планомерно. Той е със същия градеж на портите, кулите и стените като Плиска. Имал е същите два пръстена от укрепления, отделящи Външния от Вътрешния град, само че външният пояс не е ровът на древните българи, а здрава и висока крепостна стена. Следвайки и усъвършенствайки собствената си строителна традиция, българските майстори-строители за пръв път в Европа изграждат град с две концентрично разположени крепостни стени - външната с дебелина 3.25 м и вътрешната (цитаделата) - 2.80 до 3 м.

Преслав е чисто българско име, произхождащо от “преславън” (преславен, най-славен), а Велики е прибавено, след като столицата се превръща наистина в голям и представителен за времето си град. Старата българска столица е заемала неголяма площ от 3.5 кв. км. Изграждана е и обогатявана цели 28 години от цар Симеон Велики, един от най-просветените европейски владетели, изключителен държавник, воин и книжовник (възпитаник на Магнаурската школа в Константинопол), превърнал Преслав във втори по величие град в Югоизточна Европа след столицата на Византия. За сравнение - през Х век Лондон е имал едва петнадесетина хиляди жители, Париж не е бил оформен като единен град, Мадрид е бил село, а Берлин и Москва още не са съществували. Тук работят най-талантливите за времето си български книжовници - Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Козма, Тудор Доксов. Следовници на Кирило-Методиевото дело, те за няколко десетилетия превръщат старобългарския език от църковно-богослужебен в един от най-богатите книжовни езици на тогавашна Европа. През 969 г. Велики Преслав е завладян от киевския княз Светослав, а от 971 до 1186 г. се намира под византийско владичество и носи името Йоанополис. През XIII - XIV век е важен административен център, седалище на епископ. В 1388 г. е превзет и разрушен от турците. В турски регистри от 1573, 1585 и 1620 г. селото на мястото на сегашния град е отбелязано с името Ески Стамболчук (Стари Истанбул), съдържащо спомена за старата столица. Така се наричало селото до 1878 г., а след това - Преслав. Градът се връща към името от най-голямото си величие (Велики Преслав) през 1993 г.

Запазени са останки от крепостни стени, дворци, граждански ансамбли, работилници, ателиета, бани, водопроводи. Най-ценната постройка някога (а и сега като старина) във Велики Преслав е била Кръглата (Златната) църква, построена в 908 г. Куполът ґ (позлатен отвън, а отвътре покрит с мозайка на златен фон) е увенчавал централна постройка с 12 ниши (вдълбани в стената) и 12 колони от бял мрамор, изправени между тях. По своя план и богати мозаични и скулптурни украси Златната църква е уникален образец на старобългарската архитектура. Тя предшества с няколко века европейския барок. Ползвала се е с голяма слава през средновековието. Целият район на руините е обявен за историко-археологически резерват (тел. 0538 2630, 3243). На неговата територия функционира богат археологически музей, създаден преди 90 г. Специален интерес в него предизвиква разделът за преславската рисувана керамика и най-вече световноизвестната керамична икона на св. Теодор Стратилат. Гордост за музея са Преславското златно съкровище и уникалната колекция от оловни печати на български и византийски владетели и сановници, изложени в специалната зала-трезор. До руините и музея има градска автобусна линия.

Home | Search | Site map | Copyright