Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Североизточна България > Плиска > Първата столица

Първата столица на Дунавска България

На 2 км от днешното градче се намират останките от внушителните градежи на Плиска - първата столица на Дунавска България при нейното основаване през 681 г. от кан Аспарух до 893-894 г., когато столицата е преместена от цар Симеон I Велики в Преслав. Състояла се е от три концентрични укрепления. Външният град е очертан от земен ров с вал, обхващащ правоъгълно пространство от 23 кв. км. Почти в средата на Външния град се намира вътрешната крепост, ограждаща Вътрешния град. Крепостта е с масивна каменна стена (широка 2.5 м), изградена с големи дялани блокове. На ъглите ґ се издигала по една трапецовидна кула, а на всяка една от 4-те стени е имало по две петоъгълни кули и порта. Главният вход е източната порта. Третият, най-вътрешният отбранителен пояс, е масивна тухлена стена, която обгражда цитаделата, намираща се в центъра на Вътрешния град.

Най-характерните и интересни архитектурни паметници, чиито останки са запазени до днес, са:

Големият дворец е най-добре запазената сграда във Вътрешния град. Тронната палата на българските владетели е била официална представителна сграда и се е ползвала за съвета на кана, за тържествени приеми на чужди пратеничества и пиршества. Тук е бил и неговият трон. Размерите на двореца са 52 на 26.5 м. Построен е от кан Омуртаг (814 - 831), който има най-големи заслуги за превръщането на Плиска в един от големите източноевропейски ранносредновековни центрове.

Малкият дворец(най-представителната постройка в цитаделата), заемащ площ от 568 кв. м, е бил частният дом (резиденцията) на кана. За разлика от Големия, Малкият дворец е по-изящен и богат. Освен него в цитаделата се намират още храмовете, водохранилището, басейните, стопанските сгради. В Плиска е имало не само големи строежи, но и висока степен на благоустрояване - подподова отоплителна инсталация, канализационна мрежа от глинени и оловни тръби за чистата и мръсна вода, прозорци със стъкла.

Голямата базилика (намира се във Външния град, на 1.5 км североизточно от Вътрешния) е издигната от княз Борис. Тя е трикорабна (най-голямата на Балканския полуостров), с внушителни размери (100 на 30 м) и е една от най-величествените български архитектурни творби от втората половина на IX век.

Именно в Плиска може да се проследи развитието на българската архитектура от древнобългарския ґ период към европеизирането ґ. Край разкопките има уреден богат археологически музей (тел. 05323 2271). Най-старият източник, от който са почерпени сведения за Плиска, е надписът върху каменната колона от 821 г. (кан Омуртаг) край село Чаталар (сега гара Цар Крум).

При падането под турска власт на селището е дадено името Абоба, запазило се до 1925 г. След това се нарича Плисков, а от 1947 г. - Плиска.

Home | Search | Site map | Copyright