Околности на Витоша

По Витоша минава част от Балканския вододел между басейните на Черно и Бяло (Егейско, Средиземно) море. Югозападните реки се оттичат към река Струма и чрез нея в Бяло море, а източните, северните и част от западните - чрез река Искър и Дунав достигат Черно море. Най-голямата, най-дългата и най-известната река, извираща от Витоша, е Струма. Цялата ґ дължина възлиза на 415 км, а само на българска територия - 290 км. По-големите ґ витошки притоци са: Матница, Кладнишка река, Рударщица. Изтичащите към река Искър по-големи реки са: Палакария (дълга 39 км), Вълчи дол, Селската (Железнишка), Бистришка (Стара), Янчевска, Симеоновска, Драгалевска, Боянска, Перловска и Владайска. На Витоша няма естествени езера. Някога е имало, но са били пресушени заради рудодобива. В ниските северни части на планината, в близост до курортните селища, са създадени доста изкуствени езера, като най-красиво е Боянското (от 1906 г.).

През 1934 г. върху голяма част от площта на Витоша е устроен първият народен парк в България, за да съхрани за поколенията природното богатство на планината. Въпреки това Витоша е урбанизирана. Има над 100 обекта за подслон с близо 6000 легла (без да се броят тези в селищата около нея), два кабинкови лифта, четири седалкови лифта, множество ски-влекове, заведения за хранене, високопланински заслони, десетки километри асфалтирани пътища. Цялата тази база е съсредоточена най-вече по северните ґ склонове над София. Оформили са се два основни туристически центъра - Алеко и Златните мостове. Първият се намира на около 1800 м н.в. в Източния дял на планината и е от най-големите наши ски-центрове. Има няколко хотела - 3-звездните “Простор” и “Аглика” и 2-звездният “Морени”. Тук е и туристическата хижа “Алеко” с 88 легла в 3 апартамента и в стаи с по 2, 3, 4, 8 и повече. Хижата е начален пункт от българската част на европейския пешеходен маршрут Е-4. Над нея се намира огромният склон Стената - най-голямата естествена ски-писта у нас. Разбира се, множество съоръжения правят удоволствието на скиорите пъл но - седалкови лифтове, ски-влекове, снегоподдържащи машини, специална маркировка. Магазини, павилиони, кафенета, ресторанти и други заведения предоставят чудесни възможности за прехрана и приятно изкарване. Зад хижа “Алеко” се намира базата на Планинската спасителна служба (ПСС, тел. 02 9671155). Алеко е най-близкият изходен пункт за изкачване на витошкия първенец - Черни връх. Стръмният преход с разлика във височините близо 500 метра отнема около 1,30 ч, а тези, на които им се вижда трудно, могат да вземат Романския седалков лифт до връх Малък Резен и оттам, по съвсем слаб наклон, за 30 минути да достигнат мечтания връх. Всички подстъпи към върха са маркирани с високи метални колове или вървят край ски-съоръжения, така че възможността за изгубване е сведена до минимум, но въпреки това в много лошо време не е за препоръчване изкачването.

На самия Черни връх освен метеорологичната станция и базата на ПСС (тел. 02 9671128), има и туристически подкрепителен пункт, където може да се намери подслон при лошо време (няма места за спане). Предлага се чай и топла храна. От Алеко тръгват и други маркирани маршрути: за Златните мостове (2-3 ч, преминавайки през Платото, хижа “Бор”, хижа “Тинтява”, хижа “Момина скала”), за студентска база Академик (1,30 - 2 ч), за село Бистрица (1,30-2 ч), за кв. Симеоново (1,30-2 ч), за кв. Драгалевци (1,30-2 ч), за хижа “Преспа” (30 мин.). Освен пеша от посочените по-горе села и квартали на София, Алеко може да се достигне и с личен автомобил - 16 км по шосе от кв. Драгалевци; с автобус № 66 от кв. Хладилника, със седалков лифт “Бай Кръстьо-Голи връх”, началната станция на който е над кв. Драгалевци и до който се стига с автобус № 93 от кв. Хладилника или с автобус № 64, но и 20 мин. пеша от центъра на кв. Драгалевци; със съвременната кабинкова въжена линия “Симеоново” от едноименния квартал (до нея отива автобус № 122 от кв. Хладилника и № 123 от кв. Дървеница).

Другият известен туристически център е Златните мостове. Намира се на около 1400 м н.в. във Владайската част на Северния витошки дял. Най-забележителни са споменатите вече природни феномени - морените. Навремето тук е промиван златоносен пясък, откъдето идва името на местността и на туристическото поселище. Реконструира се хотел-ресторантът “Златните мостове”, край който има множество павилиони, магазини, малки заведения, вили, почивни бази, беседки, детска площадка. Златните мостове също са основен изходен пункт към Черни връх (около 3 ч), като се преминава през една от най-старите и хубави хижи на Витоша - “Кумата” (1 час) и ски-център Конярника, който е на 15-20 мин. над хижата.

Маркирани маршрути тръгват и в други посоки: хижите “Планинарска песен”, “Борова гора” и “Боерица” (1 ч), хижите “Еделвайс” и “Звездица” (около 1 ч), хижа “Острица” (малко над 1 ч) и хижа “Селимица” (още 1 ч), хижа “Бор” (45 мин.), хижите “Септември” (25 мин.), “Момина скала” (30 мин.), “Родина” (40 мин.) и “Тинтява” (45 мин.), хижите “Средец” (40 мин.), “Есперанто” (45 мин.), “Камен дел” (1 ч), “Планинец” (45 мин.), заслон Кикиш (1,15 ч), хижа “Белите брези” (0,15 ч) и квартал Княжево (1,30 ч), квартал Владая (1 ч), местността Копитото с телевизионната кула (1 ч). Във всички посоки има указателни табели, а някъде и информационни табла. Освен пеша от кварталите на София Княжево и Владая до Златните мостове може да се стигне и с личен автомобил по шосе (разст. 14 км), тръгващо от кв. Бояна. Градската автобусна линия № 261 тръгва от кв. Овча купел (до стадион “Славия”). В района на Златните мостове има база на ПСС в местността Офелиите без телефонна връзка.

Друг, макар и по-малък туристически център, се е оформил в местността Копитото (1350 м н.в. - Княжевската част на Северния дял) с телевизионната кула, хотел-ресторанта, магазини, заведения. Дотук излиза кабинковата въжена линия от кв. Княжево и идва автобус № 62 от кв. Овча купел. Може да се излезе пеша от кв. Княжево за 1,30-2 ч и от кв. Бояна за около 1,30 ч. От Копитото тръгват маркирани пътеки (алеи) за Златните мостове (1 ч), хижите “Планинец” (0,40 ч), “Момина скала” (0,45 ч), “Есперанто” (0,40 ч) и т.н.

Неголям туристически център се е образувал и около хижа “Селимица” ( 1300 м н.в., в Северозападния дял на планината). Има няколко почивни бази и заведения. На 15 минути се намира интересният Кладнишки манастир “Св. Никола”. Маркирани пътеки водят още до хижа “Острица” (1ч), хижа “Еделвайс” (1,30ч), връх Селичица (1,30ч), Черни връх (2,30-3ч), село Чуйпетлово (2,30-3 ч). Изходен пункт за този туристически център е село Кладница (3 км шосе, 1 час пеша по шосе и алея - има маркировка). Село Кладница е на 22 км от София и има автобусна линия № 60 от кв. Овча купел и на 16 км от Перник, с когото също е свързано с редовна автобусна линия. На 3 км преди Кладница се намира курортното село Рударци с открит минерален басейн.

Във всички туристически хижи на Витоша (около 15 на брой) може да се опитат вкусни ястия от българската национална кухня. Маркираните пътеки в планината представляват най-често широки алеи, които са много удобни за планински велосипеди. Има и два специални ски-пътя (Алеко-Драгалевски манастир и връх Ушите-кв. Княжево).

Почти цялата планина е опасана от малки курортни и вилни селища, в миналото китни планински селца, а сега някои от тях - квартали на София. Чуйпетлово, Боснек, Кладница, Рударци, Марчаево, Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бистрица, Железница, Ярлово са изходни пунктове за планината, свързани са с редовен автобусен транспорт със София и Перник, предоставят много възможности за подслон в семейни хотели, примамват с оригинални заведения. От Княжево, Драгалевци и Симеоново тръгват въжени линии (кабинкови и седалкови).

Тук има и ценни културно-исторически паметници, като най-известен е Боянската църква (от 1259 г.), чиито стенописи, принадлежащи на Търновската живописна школа, са най-хубавите, запазени в Европа от това време. Тя е в листата на ЮНЕСКО за безценни световни творения. Отворена е от вторник до събота от 9 до 12 ч и от 13 до 17 ч (тел. 02 685304). Намира се в центъра на кв. Бояна (автобуси № 64 и 107).

Драгалевският манастир е създаден по времето на цар Иван Александър в средата на ХIV век. Той е бил един от личните манастири на Мала Света гора. През годините на турското владичество е книжовен и бунтовен център. Тук многократно е намирал подслон Васил Левски, а в самия манастир от 1873 г. е действал таен революционен комитет. Намира се на 3 км над кв. Драгалевци по шосето за Алеко. Пеша от Драгалевци се отива за 30-40 мин. Отворен е за посетители през всичките дни на седмицата.

Църквата “Св. Георги” в Бистрица. На нейното място се е намирала лаврата (главният манастир) на Мала Света гора.

В някои от изброените по-горе селища има лековити минерални извори - Рударци, Княжево, Железница.

Макар и неголяма по площ в сравнение с останалите високи планини в България, Витоша е концентрирала много положителни фактори у себе си - високи и привлекателни върхове, хубави гъсти гори, много туристически и два алпийски обекта, достатъчно валежи за стабилна снежна покривка, незамърсен въздух, стотици километри добре маркирани маршрути, множество бази за подслон и храна, сравнително запазена природа, чиста питейна вода, чудесни терени за ски и немалко ски-съоръжения, богата история. Като се прибави и непосредствената ґ близост до най-големия град и столица на България, става ясно защо тази планина е толкова посещавана и обичана.