Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Планините на България > Стара планина > Региони

Региони в Стара планина

Западна Стара планина започва с прохода Връшка чука на самата граница със Сърбия и завършва при Златишкия проход (Кашана), който я отделя от Централната част. Има формата на дъга, отворена на север и дължината ґ по въздушна линия е около 215 км. Тя е най-дългият дял и втори по височина, с най-висок връх - Миджур (2168 м). Още 3 върха се издигат над 2000 м - Обов, Мартинова чука и най-известният и един от най-изкачваните - Ком (2016). Поддяловете (от запад на изток) само по главната верига, т. е. без Предбалкана и някои съставни масиви от юг, са: Бабин нос с най-висок едноименен връх Баба (1108 м), Светиниколска планина с най-висок връх - Хайдушки камък (1721 м), Чипровска планина с първенеца на целия дял - връх Миджур (2168 м ), Берковска планина с връх Ком (2016 м), Козница с Тодорини кукли (1785 м), Голема планина с връх Чукава (1588 м), Мургаш с едноименния връх (Мургаш, 1687 м) и метеорологичната станция на него и Етрополска планина с връх Говедарника (1790 м).

Като цяло, релефът на Западна Стара планина няма ярко изразени алпийски елементи. Изключение прави Врачанската планина, която е в пределите на Предбалкана. Карстът, от който е формирана, е дал възможност за образуването на множество алпийски форми, като например скалния феномен Вратцата, един от най-големите катерачни обекти у нас. Наличието на много пещери обуславя и високата спелеоложка активност в района. Тук е и изключително красивият пролом на река Искър - един истински природен феномен. В тази част на Балкана има построени 23 туристически хижи и прокарани множество маркирани маршрути, което я прави привлекателен обект за пешеходен туризъм.

Средна или още Централна Стара планина започва от Златишкия проход Кашана и завършва на изток с прохода Вратник (Железни врата), отделящ я от Източната част. Дължината ґ по въздушна линия възлиза на 185 км. Това е най-високият, най-красивият и най-посещаван дял от Стара планина. Освен първенецът връх Ботев в Централна Стара планина се издигат още 24 върха над 2000 метра. Тук е и най-алпийската част от цялото главно било на Балкана - между върховете Амбарица и Ботев. Ето и поддяловете (от запад на изток) само на главната верига (без Предбалкана), с най-високите им върхове: Златишко-Тетевенска планина с връх Вежен (2198 м), един от най-масивните старопланински гиганти; Троянска планина с Голям Купен (2169 м), който е най-алпийският и най-красивият връх в цяла Стара планина; тук са и върховете Амбарица (2166 м), Малък Купен (2141 м), Костенурката, както и тесният алпийски ръб на Кръстците - едно от най-емоционалните, но и опасни места за преминаване по билото на Балкана.

В този дял се намира и проломът Стенето, в долината на река Черни Осъм, обявен за природен резерват; Калоферска планина, начело с първенеца на цяла Стара планина - връх Ботев (2376 м). Неслучайно старото му име е Юмрука - наподобява огромен свит юмрук, ограден със скални отвеси и привличащ като магнит към себе си мъгли, бури и … хиляди възторжени почитатели. Тук природата наистина е сътворила неповторим планински рай - Северният Джендем, Южният Джендем, Райските скали (истинско предизвикателство за катерачите), Райското пръскало (най-високият водопад в България - 124 метра) и малката, кокетна планинарска хижа “Рай”. На самия връх има телевизионен ретранслатор и метеорологична наблюдателница.

Още 12 върха в Калоферската планина се издигат над 2000 м. Тук е и вторият по височина връх Голям Кадемлия (2276 м), както и Млечния чал (2252 м), Саръкая (Жълтец - 2227 м), Малък Кадемлия (2228 м), Параджика (2211 м), Мазалат (2197 м), Пиргос (2195 м), Юрушка грамада (2137 м) и т.н. В този дял е и красивият пролом на Стара река (минаваща през Карлово), обявен за резерват.

Шипченска планина с връх Исполин (1524 м), но и с един друг връх - Столетов (1328 м), който, макар и по-нисък географски, се е извисил недостижимо в българската история. През август 1877 г. на връх Столетов българските опълченци и руските войски водят най-драматичните и решителни боеве в цялата Руско-турска освободителна война, защитавайки стратегическия проход Шипка. Сега на този свещен връх се издига 32-метров гранитен паметник костница, за да напомня на поколенията за величавата епопея. Друго свещено място в Шипченската планина е връх Бузлуджа (1441 м), по чиито склонове през 1868 г. водят последното си сражение с турските потери четниците на Хаджи Димитър, повечето от които (заедно с войводата), намират смъртта си тук. На 20.VII.1891 г. се провежда Учредителният конгрес на БСДП (Д. Благоев). Тревненска планина е с най-висок връх Караджоолу кула (1511 м ). Последният поддял на Централния Балкан е Елено-Твърдишката планина с връх Чумерна (1536 м).

В Централна Стара планина има построени 36 туристически хижи и 10-ина високопланински заслона. Маркирани са стотици туристически маршрути до всички по-интересни природни, исторически и културни забележителности.

В тази част на планината е създаден Националният парк “Централен Балкан”, в чиято територия са включени 10 биосферни резервата, някои от които са в програмата на ЮНЕСКО.

Източна Стара планина започва от прохода Вратник (Железни врата) и завършва на Черно море. Въпреки че дължината ґ е значителна - 155 км (по въздушна линия), тя губи монолитния си вид, така характерен за останалите два дяла. Височината и рязко спада (най-висок връх - Българка 1181 м) и липсват алпийски характеристики (с малки изключения в Сливенския Балкан). Даже и билата ґ в голяма степен са покрити с широколистни гори.

Още от самия проход Вратник (Железни врата) Източна Стара планина се разделя на 2 главни успоредни вериги - Удвой планина на юг и Матор планина на север. За централно се приема билото на Матор планина. От Удвой планина заслужава да се спомене Сливенска планина, заради височината (тук е първенецът на целия дял), алпийският характер в района на Сините камъни - най-красивият и посещаван поддял на цяла Източна Стара планина. По Матор планина се редуват: Котленска планина с най-висок връх Разбойна (1128 м), Върбишка планина с връх Караборун (Черния нос - 1053 м). От пролома на река Луда Камчия, самата Матор пла нина се раздвоява на две равностойни била, които достигат морето. Северното е Камчийска планина с най-висока кота връх Каменяк (627 м) и южното - Еминска планина с най-висока точка при масива Мандрабаир (621 м). Второто се приема като продължение на главното било и завършва при стръмния и скалист нос Емине, увенчан с морски фар. Тук именно завършва и маркираният маршрут по билото на Стара планина, започващ от връх Ком.

В този дял на Балкана има построени 10-ина туристически хижи и няколко туристически спални в населени места. В сравнение с останалите два старопланински дяла, той е най-слабо посещаван. Има маркирани пешеходни маршрути, като най-много са в Сливенска планина, където има и няколко алпийски обекта за катерачи. Основен маршрут в тази част на Стара планина е добре маркираният път по билото Ком-Емине.

Върху по-голямата част от централното старопланинско било върви и главният балкански вододел между водосборните райони на Бяло и Черно море.

По-значимите български реки, които извират от Балкана, текат на север и вливат водите си в Черно море, главно чрез река Дунав - от запад на изток са: Лом, Огоста, Скът, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Камчия, стигаща до морето. На юг, към Беломорския басейн, по-известни са - от запад на изток: Стряма, Стара река, Тунджа, Мочурица. В западния и източния край билото на планината вече не е балкански вододел и има реки, течащи на юг, но вливащи се в Черно море: Нишава (в западния край) и Хаджийска (в източния край), както и някои по-малки. Искър и Луда Камчия са двете реки, които пресичат главното старопланинско било, създавайки изключително красиви проломи. И двете текат на север и се вливат в Черно море.

Home | Search | Site map | Copyright