Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Планините на България > Стара планина > Искърски пролом

Искърски пролом

Искърският пролом е истинска перла в туристическата огърлица на България, чудо на природата, изваяно в каменната гръд на Стара планина. Хилядолетия водите на река Искър са дълбали планинската снага и образували невероятни форми, удивляващи всеки посетител.

Проломът на река Искър започва от Софийското поле (550 м н.в.) и завършва след пресичането на Предбалкана около град Червен бряг (95 м н.в.). Общата му дължина е 156 км. Същинската (най-красивата, най-изявената) част на пролома обаче се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км. Именно в тази най-импозантна и живописна част е известен с името Искърски пролом. Още в началото на пролома започват резките стеснения на долината с ясно очертани меандри. Наклонът на долинните склонове е ту полегат, ту стръмен, ту недостъпен. После идва приказната част край гарите Церово и Лакатник, където величието на пейзажа се подчертава от скалния амфитеатър. При Черепиш реката се провира през долина с подчертан каньоновиден характер, с издигащи се отстрани каменни стени от млечнобели варовици. След няколко километра се разкрива пленителната гледка на Ритлите, които очертават границата между главната Старопланинска верига и по-спокойните гънки на Предбалкана.

Същинската част на Искърския пролом векове е била мъчнодостъпна. Пътищата, които са свързвали двете страни на планината, са вървели високо по билото. През 1889 г. през пролома е прокарана жп линия (впоследствие удвоена), която скоро променя живота по течението на реката - израстват нови селища, създава се нов поминък, навлизането в гънките на планината става по-бързо и по-лесно. По-късно е построен и шосейният път.

През последните години по най-хубавите места край Искъра, около жп гарите и спирките, в близост до селата и махалите, израстват цели вилни селища (предимно на софиянци), придаващи нов колорит на пролома.

Още от “входната врата” - град Нови Искър, преди да се навлезе в пролома, може да се посетят известните Кътински пирамиди, край село Кътина (от кв. Курило до тях е 1 ч пеша, но може и с кола до селото, откъдето се достига за 15-20 мин ). През първите 15 км на пролома се редят къщите и вилите на пръснатите селища Владо Тричков, Реброво, Луково, Томпсън. Реброво е най-развитото в икономическо отношение. То е и изходен пункт за няколко маркирани туристически маршрута: хижа “Буковец” (4 км до село Батулия, може и с редовен автобус и още 3 ч пеша по пътека), хижа “Лескова” (20 км с редовен автобус до село Огоя и от него 2.30 ч пеша), както и преходи в Софийска планина.

Единственият град в Искърския пролом е Своге (8 351 жители, 520 м н.в.), разположен в най-голямото и най-удобното долинно разширение - там, където в Искър се влива големият ляв приток река Искрецка. Отстои на 40 км северно от София и на 60 км югозападно от Мездра. Курортен център заради чистия си планински въздух и красивите околности. На 10 км западно от него, в долината на река Искрецка, се намира село Искрец с един от най-големите санаториуми у нас за гръдно болни. Миналото на Своге и околните села е отразено в Археологическия музей (ул. “Цар Симеон”, работно време от 15.00 до 18.00 ч). Запазена е църквата “Св. Параскева” с интересни стенописи от XVI и XVII век. Има и паметник на загиналите във войните (1912-1918). Тук е и най-голямото предприятие в България за шоколадови изделия “Крафт Якобс Сушард”. В града има и хотел - “АИПИ” (ул. “Софроний Врачански” № 12).

Туристическа информация може да се получи в него или в туристическо дружество “Искърски пролом” (ул. “Цар Симеон” № 15, тел. 0726 2593). Своге е гара на жп линията София-Мездра-Русе (Варна). Автобусен транспорт го свързва с всички околни селища. Автогарата (тел. 0726 3194) и жп гарата (тел. 0726 2310, 2223) са една до друга в центъра на градчето. От Своге могат да се предприемат пешеходни разходки в много посоки из красивите околности, но маркирани маршрути няма.

След Своге по пролома следват Церово, Гара Бов и Гара Лакатник. По тези места се навлиза в един чуден, фантастичен свят. Скалните отвеси, най-вече по левия бряг на Искъра, стават все по-внушителни, като достигат своя апогей при Лакатнишките скали - едно неповторимо творение на природата. По тях е направил своите първи крачки родният алпинизъм. И сега те са превъзходен катерачен обект. В скалите е кацнал алпийският заслон “Орлово гнездо”, построен през 1938 г. с много любов от членовете на някогашния Български алпийски клуб и може да подслони 4 алпинисти. Тук е прочутата лакатнишка многоетажна пещера Темната дупка, както и карстовият извор Житолюб, край който има малко ресторантче. От Гара Бов се отива за 1 час (маркирано е) до един от най-високите водопади в България - Скакля (85 метра). Оттам може да се продължи по маркиран маршрут през селата Заселе и Зимевица до хижа “Пробойница” (3-3.30 ч).

От Гара Бов тръгва маркиран маршрут и в обратна, източна посока към хижа “Тръстеная” (4 ч), като пътьом може да се отбие, също по маркирана пътека, до малка махаличка, в която е отсядал народният поет Иван Вазов (къщата е запазена, 1.30 ч от гарата). От Гара Лакатник също тръгват маркирани пешеходни маршрути към: хижа “Тръстеная” (3.30-4 ч), откъдето могат да се изкачат красивите старопланински върхове Издримец - 1493 м, Яворец - 1348 м, Гарвана и др., хижа “Пробойница” (4 ч), хижа “Пършевица” (4-5 ч), хижа “Бялата вода” (7-8 ч) и др.

По пролома следват гара и село Оплетня, спирка Пролет, Елисейна. Долинните склонове стават по-меки и спокойни, но пейзажът е все така пленителен. От Оплетня, за около 4 часа по маркиран маршрут се достига хижа “Пършевица” във Врачанския Балкан, край която се произвежда висококачествено овче сирене и балкански кашкавал. От спирка Пролет, по асфалтово шосе, идващо от Елисейна - 15 км (има маркировка) за около 3 часа се достига уникалния манастир “Седемте престола”, скътан в пазвите на стария Балкан, върху десния бряг на живописната река Габровница. Построен е през XI век от брата на Петър Делян - княз Георги-Гаврил. През 1737 г. е ограбен и опожарен, а през 1770 г. - възстановен. Бил е любимо хайдушко средище. През 1799 г. тук е пребивавал видният възрожденец Софроний Врачански. Посещаван е и от Апостола Васил Левски. В него народният поет Иван Вазов написва произведението си “Клепалото бие” (1899). Особен интерес предизвиква църквата, чиято архитектура е единствена не само у нас, но и в Европа. Строена е през 1815 г. и възобновена в 1868 г. От двете страни на главния олтар има по три малки помещения с отделни входове, олтари-престоли и иконостаси. От тези 7 престола (олтара) идва името на манастира. Интересен е и големият дървен полилей “Хорото” (от 1815 г.), състоящ се от 15 части, богато инкрустирани с дърворезба. В манастира може да се нощува и не е скъпо. От него може да се продължи в различни посоки из планината.

От Елисейна може да се отиде с редовен автобус (за село Осеновлаг) до манастира “Седемте престола”, а в обратна, западна посока, по маркиран маршрут да се достигне хижа “Пършевица” (около 5 ч). От следващото селище по пролома - Зверино (тук 40 Ботеви четници, начело с Войновски, са пресекли Искъра след разгрома на четата) също може да се достигне хижа “Пършевица” по маркиран маршрут за 5-5.30 ч. По немаркирани пътеки може да се отиде през планината до манастира “Седемте престола” (7-8 ч) и хижа “Лескова” (6.30-7 ч). След Зверино реката отново е притисната от белите варовици. Поразяват скалите и приказните меандри. На повечето места водата опира в самите скали, затова шосето и жп линията често се провират през различни по дължина тунели.

На десния бряг, между Зверино и Лютиброд, на около 1 км от жп спирка Черепиш, се намира историческият Черепишки манастир. Страшна е легендата за началото на този манастир, притулен под скалите, притиснат до реката: Някога войските на Цар Иван Шишман (1323-1333) влезли в люта бран с врагове на царството по тези места. След жестоката битка струпали черепите на избитите на мястото на днешния манастир. Може би в памет на незнайните ни предци, може би за тяхно успокоение, бил изграден манастир (XIV век), наречен “Черепич”. Тази легенда кореспондира с някои местни наименования - Шишманови дупки, Шишманец и др. В книжовните паметници, останали от този манастир, е Черепишкото четвероевангелие, написано на хартия през XV век, съхранено в златна обковка, изкована в самия манастир. То свидетелства за връзките на Черепишката обител със Света гора Атонска. В панегирик от 1623 г. са открити 3 съчинения на Патриарх Евтимий. По стените и свода на църквата има стенописи, дело на Йонко Попвитанов. Интерес представляват дърворезбованият иконостас и владишкият трон. Сребърна мощехранителница от XVIII век и везана плащеница от XIX допълват ценните църковни вещи в манастира. В него два пъти е търсил убежище Софроний Врачански.

При самия изход на същинската част на пролома, на 1 км преди село Лютиброд, като последен внушителен декор се изправят Ритлите. Те са едни от най-интересните природни феномени из пролома. Четири своеобразни успоредни каменни стени се издигат от двете страни на реката. Народът правилно ги е оприличил като ритли на волска кола. Към реката те са високи 49 м, а на запад се издигат до 200 м. Югозападно от Ритлите, над левия бряг на реката, е историческият Рашов дол. В началото на юни 1876 г. тук са убити 12 Ботеви четници, водени от Георги Апостолов. Малък паметник гробница и паметна плоча напомнят за гибелта на героите. Местността около лобното място е превърната в парк. От село Лютиброд за 3 ч по маркиран маршрут се достига до върха, паметника и хижа “Околчица” - голготата на безсмъртния поет-революционер Христо Ботев и неговата героична чета. Може да се отиде и с кола по асфалтово шосе.

След Лютиброд проломът се разширява и навлиза в предбалканската си част. Изгубва от своята внушителност, но край Роман, Кунино, Карлуково и Реселец открива нови неочаквани красоти и великолепни места за туризъм. Трябва да се има предвид, че с изключение на град (гара) Своге, в Искърския пролом спират само пътнически влакове. Възможности за нощувка предлага също само Своге.

Home | Search | Site map | Copyright