Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Планините на България > Пирин

Пирин

Пирин е най-красивата и с най-ярко изразен алпийски характер планина в България. Тя е втора по височина след Рила (в България) и трета на Балканския полуостров (след най-високия връх на Олимп, Гърция - вр. Митика, 2917 м ). Пирин се намира в Югозападна България и заема югозападния ъгъл от Рило-Родопския масив. Има издължена форма с посока северозапад-югоизток, ограден от реките Струма и Места.

През вековете планината е била позната под различни имена: тракийското Орбелус (Орбел), означаващо “снежна планина”, старославянското Юденица (от юди - самодиви, които в народните представи обитавали планината), по-новото славянско Перун, свързано с бог Перун, който според славянската митология е живял на връх Вихрен и хвърлял своя огън под формата на гръмотевици, турското Бериде, означаващо “разперен”. Според последните проучвания, названието Пирин произхожда от хетската дума “перунаш” - скала, и тракийското име Перинтус или Пиринтос.

Планината е съставена главно от два вида скали - гранит и карст (мрамор), които на места така са се преплели, че границата им разделя върхове, циркуси, даже и езера. Вследствие на продължителното заледяване през кватернера, Пирин като цяло има определено алпийски релеф - скалисти върхове и ръбове, дълбоки циркуси, добре очертани трогови (ледникови) долини, множество глациални езера.

Климатът е планински, но със силно средиземноморско влияние, проникващо по долините на реките Струма и Места. Затова и Пирин планина има най-много слънчеви дни през годината в сравнение с Рила, Стара планина, Витоша и Осогово. Средногодишната температура край хижа “Вихрен” (около 2000 м н.в.) е 3.7° С, средната януарска температура - минус 4.2° С, а средната августовска - 12.8° С. Най-много валежи (предимно от сняг) падат през ноември и декември, а най-малко - през август. Средногодишният валеж на връх Вихрен варира между 1500 и 1600 мм на кв. м. Най-много облачни дни има през май и декември. Преобладаващите ветрове през зимата са северозападните, а през лятото - югозападните.

Границите на Пирин (по посока на часовниковата стрелка) са: на север - Рила планина, чрез реките Градевска, Еловица и Кулина, седловината Предела (1142 м н.в.) и Раблевска река. На изток е Разложката котловина, проломът Момина клисура и Гоцеделчевското поле - долината на река Места разделя Пирин от Родопите. На юг границата върви последователно по река Мътница и река Буровица, отделящи я от планините Стъргач и Славянка, Парилската седловина (1170 м н.в.) я отделя от Славянка, както и реките Голешевска и Калиманска. На запад граничи с Петричкото поле, Кресненската клисура и Симитлийското поле - долината на река Струма я отделя от планините по западната ни граница - Огражден, Малашевска и Влахина.

Пирин заема площ приблизително от 1210 кв. км. Въпреки неголемите си размери и добре очертаното главно било, планината се разделя на 3 съставни дяла - Северен Пирин, Среден Пирин и Южен Пирин. Гранични между тях са двете седловини на централното било на планината - Тодорова поляна (1883 м н.в.) и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м н.в.).

Северен Пирин е най-големият (74% от общата площ на планината), най-дългият (42 км по права линия), най-високият, най-красивият и най-посещаваният дял. Наброяват се около 60 върха с височина над 2500 м. Тук е първенецът - Вихрен (2914 м), както и другият, надвишаващ 2900 м връх - Кутело (2908 м). Тук са още Бански Суходол (2884 м), Голям Полежан (2851 м), Малък Полежан (2822 м), Каменица (2822 м), Баюви дупки (2820 м) и много други, както и уникалният карстов ръб Кончето, който не слиза под 2810 метра. По Северен Пирин се редуват карстови и гранитни била, но трите най-високи върха и ръбът Кончето се намират именно на главното карстово било, заедно с няколко други високи върха и интересни странични ръбове - Стъпалата, Средонос, Котешкия чал, Църномогилски чал. От централното било на Северен Пирин се отделят 4 главни отклонения. От север на юг това са: Синанишкото, което носи името на най-красивия връх - Синаница (2516 м) - един от най-импозантните и посещавани в цялата планина. Най-високият връх на Синанишкото отклонение е връх Георгиица (2589 м); Тодориното отклонение - с най-висок връх Тодорин (2746 м), по чиито северни склонове се намират най-добрите ски-писти в Пирин; Полежанското - с най-висок връх Голям Полежан (2851 м) с едни от най-красивите пирински върхове - Дженгала (2730 м), Стражите (2810 м), Газей (2761 м), Дисилица (2700 м); Каменишкото, с най-висок връх - Каменица (2822 м), красиво и величествено с върховете си Малка Каменица (2679 м), Яловарника (2763 м), Зъбът (2688 м), Куклите (2686 м).

В този дял на планината се намират и всички ледникови езера (140-150 на брой), като сред най-интересните езерни групи са Бъндеришки езера, Василашки езера, Георгийски езера, Влахински езера, Валявишки езера, Кременски езера, Самодивски езера, Газейски езера. Най-голямото езеро в Пирин е Поповото (Папазгьол) - 124 дка, което е и най-дълбоко - 29.5 м. Най-високото ледниково езеро на Балканите е Горно Полежанското (на 2710 м). Особен интерес представлява с местоположението си, големината, красотата и с мястото си в нашата история Тевното езеро - един от символите на Пирин.

В Северен Пирин се намират и почти всички средства за подслон (с изключение на 2 хижи). Дванайсет хижи и 4 заслона са на разположение на планинарите през цялата година. Маркировката (лятна и зимна) е изключително ясна и чудесно поддържана.

Най-малкият по площ дял на планината е Среден Пирин - 6.7%. Той е и най-къс и в по-голямата си част е обрасъл предимно с широколистни гори. Тук е царството на пиринския чай, виреещ по високите и тревисти голи части на този дял на планината. Най-високият връх на Среден Пирин е Ореляк (2099 м), на който се издига телевизионна ретранслаторна кула. Гледан от запад, той наподобява орел, разперил крилете си преди полет. Други по-известни върхове са: Баба, Чала, Сеното, Мурата - под 2000 м. Южната, по-висока част на Среден Пирин е мраморна, а северната - гранитна. В тази част на планината няма езера. Има само 2 туристически хижи - “Попови ливади”, (“Папазчаир”) и “Малина”. Единственият маркиран маршрут минава по билото на Среден Пирин.

Южен Пирин заема 19.3% от общата площ. Това е най-ниският, най-заобленият и по-слабо посещаван дял на планината. Високата му част е заета плътно от иглолистни гори (смърч, бор), на места примесени с широколистни (бук). Най-високият връх е Свещник (1975 м), следван от Моторог (1970 м), Ушите, Сарапеля и т. н. Изграден е от гранит в централните части и от мрамор по периферията. В този дял на планината няма езера, не са изграждани и хижи. Има само един маркиран туристически маршрут между хижа “Попови ливади” и село Петрово, като част от международния път Е-4.

Пиринските реки събират водите си от белоснежните му върхове и сините езера, за да ги влеят в р. Струма, или в р. Места. Главното било на планината е вододел между тези две големи български реки. По-големите притоци на р. Струма от север на юг са: Влахинска река, Санданска Бистрица, Мелнишка река и Пиринска Бистрица (най-дългата река, извираща от Пирин). Изтичащите към Места от север на юг: Бела река, Изток (събираща голяма част от подземните води на карстовото било), Глазне (течаща под това име след сливането на Бъндеришка и Демянишка река), Дисилица, Ретиже (водеща началото си от най-голямото пиринско езеро - Папазгьол), Каменица, Брезнишка и Мътница.

Заради уникалната природа на планината през 1976 г. беше създаден Национален парк “Пирин”, който понастоящем обхваща почти целия Северен Пирин и има площ от около 40 000 хектара. Предвид изключителната му ценност, надхвърляща границите на България, от 1983 г. с решение на ЮНЕСКО парк “Пирин” е включен в конвенцията за защита на световното културно и природно наследство като биосферен Национален парк. В Пирин има и 3 биосферни резервата: “Баюви дупки - Джинджирица” (в рамките на Националния парк), “Тисата” (също в Северен Пирин) и “Орелек” (в Среден Пирин).

 
Home | Search | Site map | Copyright