Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Югоизточна България > Ямбол > История

История на Ямбол

Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили. На територията на днешния град са т.нар. Рашева и Марчева могили, които се отнасят към времето на неолита, енеолита и бронзовата епоха. Някои от находките, открити в тях, сега се съхраняват в парижкия Лувър, в Археологическия музей в София, но най-вече в Ямболския исторически музей. Античният град е възникнал на важен кръстопът като голямо тракийско селище с името Кабиле (на около 10 км северозападно от града, до едноименното село), ставайки по-късно важна крепост в държавата на Филип Македонски. Разцвет достига по време на римското владичество, когато са били сечени и монети. Преминавайки в 293 г. през него, император Диоклетиан му дава името Диосполис (град на Зевс). Просъществува до 378 г. - тогава готите го разрушават. Първите писмени сведения датират от VI век. От XI - XIV век се споменава като български град с различни имена - Диосполис, Дианополис, Диамполис, Ямполис, Дъблин, Дъблино, Дубулино, а византийски автори го дават като Димполис, Диамполис, Хиамполис. В надпис от 1357 г. (при цар Иван Александър) се споменава с името Дъбилин. Тогава бил на границата между България и Византия и край него минавал известният окоп Еркесията. Част от внушителните крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес. Градът е един от първите на Балканите, оказал съпротива на османците. Превзет е през 1373 г. след продължителна обсада. По време на турското владичество около Хисарлъка се заселват много турци, а след Руско-турската война от 1829 г. много българи от града и околностите се изселват в Русия. В освободителните борби участват хайдутите Георги Гарабдчи, Будак Стоян, Кара Добри, Дядо Жельо и др., които бродят в околностите му. Градът дава революционерите Георги Дражев, Ради Колесов, Захари Величков и много още. Ориенталският град въртял оживена търговия със селскостопанска продукция, пашкули, шаячни платове, най-вече с Одрин и Цариград. През него минавал “Соленият път” от Анхиало към Пловдив. Освободен е от руските войски през януари 1878 г. По този случай в района на Бакаджиците (югоизточно от града) е бил построен и осветен храмът “Св. Александър Невски” - първият паметник на българо-руската дружба в България. В първата половина на ХХ век Ямбол бил известен с лековитата си минерална вода, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. С ямболски корен е Джон Атанасов - изобретателят на компютъра, а от града са родом: първият професор по педагогика у нас Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев, световноизвестните художници Жорж Папазов и Джон Попов, българският енциклопедист Кирил Кръстев, Стиляна Параскевова - извезала първообраза на българското национално знаме.

Home | Search | Site map | Copyright