|
|
Черноморие > Поморие > История
История на Поморие
Някога тук е имало селище на траки, по-късно колонизирано от гърците. През V в. пр. Хр. тук е основана колония на метрополията Месамбрия. Градът бива наречен Анхиало и е бил едновременно колония и на Аполония (дн. Созопол). Полека-лека градът влиза във вражески отношения с Месамбрия поради това, че е населяван от йонийци, а месамбрийците са дорийци по произход. Основен поминък е риболовът, добиването и търговията с морска сол. Идеални условия за това осигурявал плиткият лиман, където първите заселници откриват естествено останали ивици сол в пясъка. Древният град всъщност се е намирал по-навътре в сушата, в местността Палеокастро, където днес могат да се видят пръснати неговите руини. Под римска власт към името на града вече е прибавено Улпия и за дълго време измества в славата си дори Аполония. Анхиало възвръща името си през средните векове. Пострадал много от варварски нашествия и през VIII в. е съграден наново от византийската императрица Ирина. Градът преминава от български във византийски ръце и обратно, като по-често е българска територия. През 1366 г. е завладян и препродаден на Византия от Амадеус Савойски и неговите рицари. Пада под османска власт заедно с Несебър през 1453 г.
По времето на семейството Кантакузин, потомци на последните византийски императори, градът отново надига глава, но Михаил, тогавашен наследник на рода, е принуден да бяга във Влашко. Планът му не успява и той е обесен, но неговите синове успяват да се спасят. След Освобождението градчето отново стъпва на крака и има първостепенно значение в Бургаския залив. През 1906 г. в града избухва пожар, който почти го срива до основи. Остава известен като соледобивен център, отглеждат се плодове и зеленчуци, има традиция във винарството и производството на консервирани храни.
Днес поминъкът му се определя значително от туризма, има изграден и калолечебен център. Езерото с лечебна кал е открито още през III - IV в. пр. Хр. и наречено по-късно от Анна Комнина (византийска писателка) “Свещеното езеро”. В по-ново време, след доказаните уникални за Европа лечебни качества на калта, през 1902 г. тук е построена първата калолечебница. Лекуват се заболявания на опорно-двигателния апарат, радикулит, ревматизъм, ишиас, лумбаго, дискова херния и др.
|
