Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Централна северна Б-я > Велико Търново > Забележителности

Забележителности във Велико Търново

Археологическият резерват “Хълмът Царевец”, в източната част на съвременния град - реставрирана е крепостната стена, която в съчетание с природните дадености е осигурявала безопасността на най-важните за тогавашната държава институции. В най-южната ґ част се издига т.нар. Балдуинова кула, в която е бил затворен латинският император Балдуин след пленяването му от цар Калоян при разгрома на кръстоносците през 1205 г. край Одрин. Един от най-интересните обекти е Дворецът на българските царе, представляващ самостоятелна крепост на площ от 4872 кв. м. Най-представителните помещения в двореца били Тронната зала и дворцовата църква “Св. Петка”. Дворецът, дострояван непрекъснато през XIII и XIV век, след падането на града под турска власт бива тотално разрушен.

Вторият голям архитектурен комплекс на Царевец е Българската патриаршия. Патриаршеският комплекс се е издигал на най-високото място, над царския дворец. Заемал е площ от около 3000 кв. м, оформен като самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник. В центъра на двора се извисявала патриаршеската църква “Възнесение Господне” с кула звънарница - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Особен интерес представляват разкритите основи на жилищни сгради и църкви по стръмния склон на Царевец, източно и северно от Патриаршията, образуващи малък квартал на средновековния град. Северно от Царевец е проучено и голямо болярско жилище, което със своя архитектурен план е прототип на българската възрожденска къща. В западното подножие на хълма, близо до реката се намира един от най-ценните средновековни български паметници - църквата “Св. Четиридесет мъченици”. Издигната е по заповед на цар Иван Асен II в чест на голямата му победа над византийците при Клокотница на 22.III.1230 г. През XVIII век турците я превръщат в джамия, но част от ценностите в нея са запазени. Запазени са например трите колони - Асеновата, Омуртаговата и тази от крепостта Родосто, които имат изключително значение за историческата наука и доказват приемствеността в българската държавност.

При разкопки през 70-те години на XX век беше открит гробът на цар Калоян и неговият златен 61-грамов пръстен печат. В подножието на северния склон на Царевец се издига църквата “Св. Петър и Павел” - единствената по-добре запазена от средновековния Търновград. След падането на града под турска власт в нея е била преместена Българската патриаршия и цялата патриаршеска библиотека. В тази църква около 2 години е служил последният български патриарх - Евтимий, преди да го изпратят на заточение. В североизточния си край хълмът Царевец завършва със силно издадената над Янтра Лобна скала, от която хвърляли предателите.

Хълмът Трапезица е свързан с най-ранните прояви на българските владетели от XII век. През 1185 г. в основата на хълма е построена църквата “Св. Димитър Солунски” и при нейното освещаване братята Асен и Петър обявяват въстанието срещу византийските нашественици. Тя е била царска църква до 1230 г. и в нея са коронясани Асен, Петър и Калоян. Тук на 7.XI.1204 г. бил издигнат в сан патриарх на българската църква архиепископът Василий. След падането на Търново под турска власт, църквата била пощадена. През XIX век в двора ґ били погребани много борци за духовно и национално освобождение. През втората половина на XIX век тя е почти изцяло разрушена. Църквата “Св. Георги” е също в източното подножие на хълма. Издигната е през 1612 г. на мястото на разрушена средновековна българска църква. Най-интересни в нея са стенописите, чийто неизвестен автор се е изявил като приемник на най-добрите традиции на Търновската художествена школа. На хълма са разкрити много жилища на боляри, като почти във всяко е имало малка фамилна църква.

През 1195 г. по заповед на цар Иван Асен I, в манастир, намиращ се на самия хълм, се полагат мощите на св. Иван Рилски. В църквата “Св. Апостоли” на същия хълм са пренесени мощите на светеца Гавраил Лесновски от цар Калоян.

Кварталът от двете страни на реката, между Царевец и Трапезица, където се намират 4-те ценни исторически църкви (“Св. Димитър Солунски”, “Св. Георги”, “Св. Четиредесет мъченици” и “Св. Петър и Павел”) се нарича Асенова махала и е представлявал основната част от т.нар. “външен град”. Възникнал е по времето на цар Иван Асен II (1218-1241).

Света гора е третият хълм, част от столицата Търновград. Издига се на юг от Царевец и през средновековието е бил културен и духовен център на българската държава. Тук имало много църкви и манастири. В най-големия от манастирите - “Св. Богородица Одигитрия”, са развивали многостранна и оживена дейност Търновската книжовна и художествена школа. Тук са творили титаните на средновековния български дух - патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Днес на мястото на манастира се издигат сградите на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.

След падането на Велико Търново под турско владичество, лека-полека градът започнал да се разширява на запад. По хълмовете Царевец и Трапезица се заселили предимно турци, а в новите махали - предимно българи. С икономическото въздигане на българите в периода на Възраждането започнало и строителство на много нови частни и обществени сгради, голяма част от които и сега красят Стария град (между хълмовете Трапезица и Света гора, отделен от тях чрез меандрите на Янтра).

Особен принос в това отношение има самоукият български архитект и строител уста Колю Фичето, създал няколко от тях - Конака (1872), свързан с много исторически събития - с разпита на заловения Левски през 1872 г., с турския съд на революционерите Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Георги Измирлиев, Иван Семерджиев, Еким Цанков и др. през 1876 г., с приветстването на руските освободители през 1877 г., с Учредителното събрание през 1879 г. и Първото Велико Народно събрание през същата година, с решението за признаване на Съединението през 1885 г. Ханът на Хаджи Николи (1858), един от най-интересните архи тектурни паметници на Възраждането. Църквите “Св. Кирил и Методий” (1861), “Св. Спас”(Възнесение) от 1862-1863 г. и “Св. Константин и Елена” (1872), както и Къщата с маймунката (1849 г., в центъра на града), носеща наименованието си от седящата маймунка, поставена над приземния етаж, с надписана плоча под нея. Близо до Конака се намира Музеят на Втората българска държава. В Стария възрожденски град могат да се видят още: родната къща на Петко Р. Славейков; църквата “Св. Никола” (1836), при чийто строеж като калфа работил Колю Фичето; затворът-музей (1862), през който са минали много свободолюбиви българи, включително Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа, Бачо Киро; къщата на Кокона Анастасия (от края на XVIII век); Стамболовият хан (бил собственост на семейството на Стефан Стамболов, тук работил и бунтовният Капитан дядо Никола); паметникът Велчова завера на едноименния площад. Улица “Гурко” с многото си възрожденски къщи придава романтична атмосфера на Стария град. Застроени стръмно над реката, те сякаш са кацнали една над друга. Една от най-красивите сгради на тази улица е Сарафкината къща (1861).

Художествената галерия (тел. 062 38951) и паметникът на Асеневци пред нея са разположени върху живописен полуостров (Боруна), издигащ се над река Янтра. В града има още много и интересни стари къщи, обществени сгради, площади, десетки паметници. Велико Търново трудно може да се опише, той трябва да се види!

Home | Search | Site map | Copyright