Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Централна северна Б-я > Велико Търново > Околности

Околности на Велико Търново

На 4 км североизточно от Велико Търново се намира архитектурно-историческият резерват с. Арбанаси. Разцветът му на търговски и занаятчийски център е през XVI-XVIII век, когато са построени монументалните къщи и църкви с богата вътрешна украса, дърворезба и стенна живопис. Това са уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство. Арбанашкият тип къщи могат да се характеризират като жилища-крепости. Най-интересните са Констанцалиевата (има уредена музейна сбирка), Хаджиилиевата, Кандиларовата, Николчокостовата и др. Заслужават особено внимание и църквите “Рождество Христово”, “Архангел Михаил и Гавраил”, “Св. Атанас”, “Св. Георги”. Арбанаси е родно място на Иларион Драгостинов, главен апостол на Сливенския революционен окръг в Априлското въстание. Тук може да се нощува в: хотел “Арбанаси Палас”, хотел-механа “Арбус”, хотел-механа “Райс ки кът”, хотелски комплекс “Константин и Елена”, хотел-механа “Болярска къща” и др. Има маршрутно такси през 30-40 мин. между Г. Оряховица и Велико Търново, преминаващо край разклона за селото (1 км).

Преображенският манастир е разположен на 6-7 км северно от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали на левия бряг на Янтра. Разцветът му се отнася към XIV век. Многократно разрушаван и опожаряван в годините на турското владичество и възстановен в първата половина на XIX век. Един от най-забележителните паметници на българската възрожденска архитектура и иконопис. Има четири църкви. Централната “Преображение Господне” е започната от майстор Димитър Софиялията, който е обесен заради участието си във Велчовата завера (1835). Завършена е от уста Колю Фичето. Изографисана е от Захарий Зограф, като две от композициите му са с особено висока стойност - “Страшният съд” (върху цялата източна стена на притвора) и “Колелото на живота” (на южната външна стена). Забележителни са дърворезбованият иконостас и иконостасните икони, дело на тревненски майстори. Тук е и шедьовърът на възрожденския художник Станислав Доспевски - “Св. апостол Андрей”.

Следващата църква “Благовещение” е дело на уста Колю Фичето, а иконите са от Станислав Доспевски. Подземната църквичка “Св. Андрей” е строена от Димитър Софиялията, а иконите са дело на самобитния иконописец и резбар папа Витан, един от най-ярките представители на Тревненската школа. Последната от манастирските църкви е “Възнесение Лазарево” (от 1891 г.), чиито икони са дело на тревненеца Иванчо Кънчев. В двора на манастира се издига камбанария с часов-ник, построена от Колю Фичето (1860). Най-голямата ґ камбана е подарена от руския император Александър II, заради заслугите на манастира като руска военна болница през Освободителната руско-турска война. В манастира са живели и работили Матей Преображенски (Миткалото), поп Харитон, отец Зотик. Тук са намирали сигурен подслон Левски, Ангел Кънчев, Филип Тотю, Стефан Стамболов, Георги Измирлиев. Може да се ползва редовен автобус до магистралата и после пеш около 30-40 мин.

Срещу Преображенския манастир, на десния бряг на Янтра, се намира един от най-старите манастири край Велико Търново - “Св. Троица”. Възниква около 1070 г. Наричан е Асенов, Шишманов, Патриаршески. Свързан е с книжовната дейност на монаха Евтимий до избирането му за патриарх през 1375 г. Завърнал се в България от Светогорските манастири на Атон към 1371 г., той се установява тук и създава прочутата книжовна школа, известна като “Търновско училище”. Нейно дело е голямата правописна реформа и създадените езикови норми. Манастирската църква е издигната от уста Колю Фичето през 1847 г.

Може да се достигне с автобус и пеш от Велико Търново и от село Самоводене или по живописна пътека под скалите на Янтра за около 2 ч от града.

Килифаревският манастир “Рождество Богородично” (на 17 км южно от Велико Търново и на 4 км югоизточно от град Килифарево) е основан от Теодосий Търновски през 1348-1350 г. с щедрата помощ на цар Иван Александър. Ограждали го яки каменни стени. Бил център на исихазма и огнище на просвета и книжовност. От него излезли над 400 ученици на първоучителя Теодосий. Многократно е разрушаван и опожаряван в годините на турското владичество. Последното му възстановяване започва около 1830 г., като дейно участие в това дело взема и уста Колю Фичето. Негово дело е жилищното крило и църквата “Св. Димитър Солунски” (1844), а иконостасът ґ - съвместна работа на Кольо Фичето и Ст. Марангозина.

Има редовен автобусен транспорт от В. Търново, а най-близката жп гара е Дебелец (на 10 км северно).

На 6 км североизточно от старопрестолния град и на 3 км югозападно от Лясковец се намира Лясковският (Петропавловски) манастир. Разположен е на висока непристъпна скала на Арбанашкото бърдо. Далечната му история почива на легенди и предания. Свързва се най-вече с борбите за национално освобождение - въстания, чети, съзаклятия. От 1869 до 1871 г. тук идвали често Васил Левски, Матей Преображенски, Христо Иванов Големия, Бачо Киро и др. При подготовката на Априлското въстание манастирът давал подслон на народните хора. През 1874 г. тук е открито от Иларион Макриополски българско духовно училище (Богословско училище “Св. св. Петър и Павел”) с пръв лектор Недю Жеков. С училището били свързани митрополит Климент Браницки (Васил Друмев), Софроний Врачански, Георги С. Раковски и много други народни будители. През 1877-1878 г. славянският благотворителен комитет уредил в манастира сиропиталище за всички пострадали от турските зверства по време на Руско-турската освободителна война с управител Добри Войников.

До манастира има асфалтово шосе от Лясковец, Велико Търново и Арбанаси. Пеша се стига от Лясковец за не повече от 1 час, а от Арбанаси - за 45 мин.

Във всички споменати по-горе манастири може да се нощува срещу минимално заплащане. Никополис ад Иструм (на 18 км северно от В. Търново и на 3 км югоизточно от село Никюп) - останки от величествения римски град, основан от император Траян в началото на II век в чест на победата му над даките. Бил е обграден с дълбоки ровове и високи каменни стени. Разкрити са форум (площад), прави и широки улици, храмове на римски, гръцки и източни богове, белокаменни частни и обществени постройки. Градът е бил канализиран и водоснабден. Огромен водопровод, дълъг 26 км, доставял изобилна изворна вода от пещерата при село Мусина. Градът бил населяван от ветерани, едри земевладелци, търговци и занаятчии, дошли от различни краища на Римската империя - Мала Азия, Сирия, Египет. Никополис ад Иструм бил един от най-големите търговски центрове на Долна Мизия. Тук са сечени над 900 вида колониални монети. Добре уредени каменни пътища са го свързвали с другите римски центрове в Мизия и Тракия. Редовните официални разкопки датират от 1880 г. Открити са мраморна статуя на бога на любовта - Ерос, бронзова глава на император Гордиан III (238-244), архитектурни детайли, статуетки, надписи и др. Най-величествена от всички е склуптурата на бога на медицината Асклепий в човешки ръст - 1.83 м и тежаща около 800 кг, която понастоящем се съхранява в Археологическия музей във Велико Търново.

Античният град достигнал разцвета си през II-IV век. Просъществувал до началото на VII век, когато бил разрушен от аварите.

През X век тук възниква българско селище, съществувало през средновековието, но било от второстепенно значение. В годините на турското владичество вече не се споменава.

До село Никюп има редовен автобусен транспорт.

Home | Search | Site map | Copyright