Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Централна северна Б-я > Велико Търново > История

История на Велико Търново

Велико Търново е градът с най-славно историческо минало в България. Той е символ на българската държавност и извор на национална гордост за всеки българин. Всяко местенце в него е история.

Най-ранните следи са открити на хълма Трапезица (от първата половина на III хилядолетие пр. Хр.). От края на бронзовата епоха (XIII век пр. Хр.) датират останки на хълма Царевец. Това най-старо поселение било обитавано от траките (племената уздицензи и кробизи) и съществувало до края на желязната епоха. Разцветът му се отнася към VI век пр. Хр.- I век. Следите му се губят в първите векове на римското господство по нашите земи (в началото на новата ера).

Следващият пласт на Царевец е ранновизантийски, от V до първата половина на VII век, когато на хълма е съществувал укрепен град (една от опорните точки на Византия в северната част на Балканския полуостров), устоял 3 века. Върху руините на този град е установено голямо славяно-българско селище от VII-X век. В края на X век хълмът е вече гъсто населен и през XII век е укрепен град и значителен стопански център.

Произходът на името идва от славянската дума “терн” или “трън” и през годините се развива в Тернов, Трънов, Търнов, Търновград, Търново и Велико Търново, като “Велико” е наречено поради големината, красотата и величието му. През 1187 г. въстанието на Асен и Петър завършва с успех, византийското владичество е отхвърлено и Търновград става столица (трета поред в историята на България) на възстановеното българско царство. Следващите две столетия са “златните” в историята на града.

На хълма Царевец са били разположени царският дворец и българската патриаршия, а на хълма Трапезица - домовете на болярите и висшето духовенство, както и много църкви. Асеновата махала, разположена между горните два хълма, покрай река Янтра, била обитавана от занаятчиите. Кварталът на чуждестранните търговци (франките) бил на югоизток от Балдуиновата кула. Царевец и Трапезица били защитени от яки крепостни стени във “вътрешния град”. Другите два квартала също имали крепостна защита и образували “външния град”. Вън от укрепленията оставали само жилищата на най-бедната прослойка на непривилегированите, в подножието на хълма Момина крепост, непосредствено до Янтра. През XIII и XIV век столицата на България е голям политически, икономически, търговски и културен център в Европа. Българската държава достига върховете на своето развитие през този период. Заедно с Византия тя е първа сила на Стария континент. Тук се строели великолепни дворци, манастири, църкви, крепостни съоръжения, мостове, големи домове. Тук развивали многостранната си дей ност Търновската художествена и особено Търновската книжовна школа, чиито създатели, организатори и най-ярки представители са патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Целият този материален и духовен възход бил прекъснат на 17 юли 1393 г., когато след 3-месечна обсада Велико Търново, както и постепенно цяла България, пада под турско владичество... Престолният град е в пепелища.

Векове трябва да минат, за да се съвземе градът и да изпита през Възраждането нов икономически, културен и политически подем. Развиват се занаятите, процъфтява търговията, строят се красиви къщи, обществени сгради, църкви (с голям принос в това отношение е ненадминатият уста Колю Фичето), намира израз стремежът за просвещение и национално самоосъзнаване, набира сили борбата за църковна и национална независимост. Населението на старата българска столица взема участие в Търновските въстания от 1598, 1686 и 1700 г., във Велчовата завера (1835), във въстанието на Капитан дядо Никола (1856), в Хаджи Ставревата буна (1862) и в Априлското въстание от бунтовната 1876 г. Тогава на градския площад увисват на бесилото Бачо Киро, Цанко Дюстабанов и много други борци за свобода. Тук неведнъж е идвал Апостолът Левски (последният път през 1872 г., за жалост, окован).

На 7 юли 1877 г. Велико Търново отново е свободен. От 10 февруари до 16 април 1879 г. тук заседава Учредителното събрание, което изработва първата българска конституция - Търновската, една от най-демократичните в Европа за онова време. На 17.IV.1879 г. във Велико Търново заседава Първото Велико Народно събрание на освободена България за избиране на държавен глава. На 27.VII. с. г. за български княз е избран Александър Батенберг. На 6.IX.1885 г. Стефан Стамболов и Петко Каравелов именно тук вземат решението да се признае съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Въпреки че столица на България след Освобождението става София, Велико Търново продължава да бъде светиня за всички българи, бастион на българския национален дух и самосъзнание. Родно място е на Петко Р. Славейков, на големия артист Константин Кисимов, на писателите Емилиян Станев и Димитър Мантов и на много други видни българи.

Home | Search | Site map | Copyright