|
|
Централна северна Б-я > Свищов > История
История на СвищовГрадът е наследник на римския (а по-късно и ранновизантийския) кастел Нове (I век) - важен стратегически център-пристанище. През средновековието се нарича Стъклен, а в картата на Фра Мауро от 1459 г. е отбелязан с името Систово, което е транскрипция на днешното. (Свищов идва от “свещ”). В първите векове на турското владичество тук е имало няколко колиби, които нощно време осветявали с огньове пътя на лодки и гемии. Постепенно около тях се оформя и бъдещият град Свищов.
През XIX век градът достига завидно развитие, въпреки пълното му опустошение по време на Руско-турската война от 1810 г. В 1865 г. д-р Иван Богоров описва Свищов като “най-търговското място” от нашите градове. През 1869 г. тук е имало 957 магазина и 720 складове. Известният пътешественик от XIX век Феликс Каниц пише: “Отдавна Свищов има реноме на европейски град с европейски пазар.” В периода 1850-1860 г. в Свищовското пристанище има около 150 дунавски гемии с водоизместимост 120 000 тона, част от които са притежание на свищовски търговци. През 1867 г. се създава “Дунавско вапорно дружество” с главен акционер свищовският търговец Никола Станчов. Дружеството закупува австро-унгарския параход “Начало” и три шлепа за зърнени храни. Материалното благосъстояние на града се отразява и на културния му живот. Хр. Павлович открива ново словенобългарско училище и девическо училище през 1841 г. През 1856 г. в Свищов е открито едно от първите в България читалище с музей, първата в България търговска гимназия (1884), днес Икономически техникум и др. Тук работят видните възрожденски дейци Николай Павлович, Емануил Васкидович, Христаки Павлович и много други. Строят се училища, църкви, хубави къщи.
На 26 и 27 юни 1877 г. в местността Текирдере (на 4 км източно от Свищов) на брега на Дунав дебаркират основните сили на руската армия и започва Освободителната руско-турска война. Въпреки че турците не са очаквали форсирането на Дунав от главните руски части да стане именно тук, те оказват ожесточена съпротива и 814 руски войници и офицери загиват още в първия бой за българската свобода.
След Освобождението градът губи първостепенното си значение, но остава важен икономически, културен и вече става и туристически център. От 1936 г. Свищов е академичен град с откриването на Висшия финансово-икономически институт “Димитър Ценов” (на името на виден български дарител).
Свищов е родно място на Драган Цанков, Григор Начевич, Николай Павлович, Димитър Ценов, Александър Божинов, Цветан Радославов (авторът на песента, послужила за основа на българския национален химн “Мила Родино”) и на големия български писател - хуморист, демократ и създател на организираното туристическо движение у нас - Алеко Константинов.
|
