История на Севлиево

За първи път през 1618 г. се споменава като Селви, откъдето произлиза и днешното му име (свързва се с растителността наоколо). Напълно опустошено и опожарено от кърджалийски банди през 1798 г., селището сравнително бързо се съвзема като административен център с развито занаятчийство - дървообработване, кожарство, тъкачество. Имало известен пазар на добитък, но най-голяма слава на града донесли бубарството и копринарството. Бубено семе и коприна от Севлиево били търсени в Австрия, Франция, Румъния. Населението на града пострадало от голямата чума през 1838 г.

Градът не останал назад и в културното си развитие. Било основано читалище (1870 г.) от д-р Стойчо Зографски, построени училища, църкви, часовникова кула (1777 г.), красиви къщи, мостове. Тук са учителствали Петко Р. Славейков и Мартин Софрониев. Хаджи Ангел Иванов превел на славянобългарски текста на църковното пеене, а свещеникът Пенчо Несторов - на български евангелието. След Освобождението градът първоначално запада като занаятчийски център, но впоследствие бързо се развива.