|
|
Централна северна Б-я > Плевен > История
История на ПлевенПлевен има многовековна и богата история. Възниква още в тракийско време на мястото на днешния парк Кайлъка с името Сторгозия, което се запазва и при римляните. След унищожаването му от варварите, бива възстановен от славяните под името Каменец. На север от него e създадено и второ селище, кръстено Плевен (от плевел). По-късно двете населени места се обединяват и за първи път се споменават като Плевен през 1266 г., когато маджарите го завземат. След XII век се развива като занаятчийски и търговски център. Градът оказва ожесточена съпротива на турските нашественици и затова след завземането му е разрушен, а населението - избито, прогонено, помохамеданчено. През 1596 г. Плевен е превзет и опожарен от влашкия войвода Михаил Витяз (Храбри).
През XVII и XVIII век българското население се увеличава, взема в свои ръце търговията и занаятите, развива културен живот. Градът става известен на Балканския полуостров и в Анадола с пазара си за едър добитък и овце (от 1842 г.). Към 1825 г. се открива българско светско училище, в 1840 г. - първото българско девическо училище от Анастасия Димитрова, а една година по-късно - ново мъжко училище. През 1834 г. е изградена църквата “Св. Николай”, а през 1845 г. изработен иконостасът ґ. Иконите са дело на Димитър Доспевски и Никола Образописеца. В 1869 г. е основано и читалището. През 1871 г. Плевен има 3101 къщи със 17 000 население. На 6 май 1869 г. Левски основава тук първия таен революционен комитет. Плевенчани са участвали в четите на Филип Тотю и Христо Ботев.
Плевен става известен най-вече със събитията, разиграли се по време на Освободителната руско-турска война. След форсирането на Дунав от руските войски, Западният отряд се насочва към стратегически важния град. От своя страна турското командване дислоцира тук целия гарнизон на Видинската крепост, начело с Осман паша, командващ 40-хилядна армия. Около Плевен е изградена система от отбранителни съоръжения. Руските сили под командването на ген. Шулднер, в състав от 7000 души, провеждат на 18. VI. 1877 г. първия щурм на Плевен. Не успяват. Дават над 2400 убити и ранени (срещу 2000 на противника). Вторият щурм е на 30 юли и въпреки многобройните жертви (над 7000 убити и ранени) също завършва с неуспех. На 11 и 12 септември 100-хилядна руско-румънска армия осъществява третия щурм към града. По своите мащаби и кръвопролитие тази битка няма равна в цялата война. При Зелените възвишения частите на ген. Скобелев извършват пробив, но главното руско командване недооценява ситуацията и заповядва отстъпление... Шестнадесет хиляди убити и ранени дават руси и ру мънци при двудневните нестихващи боеве.
От Русия пристига спешно изтъкнатият военен инженер ген. Тотлебен, който организира блокадата на града. В изпълнение на своя план, ген. Гурко превзема селата, намиращи се на Софийското шосе - Долни Дъбник, Горни Дъбник и Телиш, и възелът около града се затяга. От края на октомври руси и румънци постепенно изграждат укрепителна блокадна линия. В началото на декември тя достига 50 км. Същевременно положението на турската армия се влошава поради глада, болестите и студа. Тя е напълно изолирана, като съществена роля за това изиграват и епичните защитни боеве на Шипка, където българи и руси с цената на невероятни жертви и с невиждано мъжество и себеотрицание спират устремилата се към Плевен 45-хилядна армия на Сюлейман паша и не ґ позволяват да премине Балкана. На 10 декември 1877 г. Осман паша прави отчаян опит да пробие блокадата в района на река Вит, но претърпява пълно поражение и Плевен пада след 5 месеца невероятни усилия.
След Освобождението градът бързо се разраства. За това особено допринасят новопостроените жп линии София-Варна (Русе) и Плевен (Ясен)-Сомовит-Черковица. В момента Плевен е 7-ят по големина град на България.
|
