Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Централна северна Б-я > Ловеч > История

История на Ловеч

Градът е наследник на римската пътна станция Мелта (в днешната местност Хисарлъка), имаща стратегическо значение на главния път от Дунав до Бяло море. През средновековието градът остава важен военно-стратегически център и до XI век се казва Ловъц (град на ловци). През XII век се премества към десния бряг на р. Осъм, където е сега кв. Вароша. След Търновското въстание Ловешката крепост твърдо бранила подстъпите към Търново и след 3-месечна обсада Византия била принудена да сключи известния Ловешки мир (1187), фиксиращ ново начало за българската държава. От края на византийското владичество е известен с днешното си име - Ловеч.

През XIII и особено през XIV век е един от най-големите градове и крепости в Северна България и достига завиден икономически разцвет. Под турска власт пада в 1393 г. Последният полунезависим владетел на Ловешката крепост - Станко Кусам, след падането ґ става хайдутин. В първите векове на османска власт градът запада и чак към XVIII и особено през XIX век се замогва, благодарение на занаятите и търговията. Наричали го Алтън Ловеч (Златен Ловеч). През 1870 г. има 11 хиляди жители. Още в 1839 г. тук започва борбата за независима българска църква. Първите училища са открити през 1846 - 1847 г., а един от първите учители тук е народният поет и писател Петко Р. Славейков. През 1870 г. е основано читалище, а две години по-късно е дадено първото театрално представление под ръководството на Ангел Кънчев.

Над р. Осъм имало стар покрит дървен мост, но бил отнесен от реката през 1872 г. Само 2 години след това гениалният самоук майстор уста Кольо Фичето съгражда прочутия си покрит мост с 24 малки работилнички върху него. За жалост, през 1925 г. пожар го изпепелява. По негово подобие е изграден сегашният (единствен в страната). През годините на националноосвободителното движение (втората половина на XIX век) Ловеч се превръща в революционната столица на България. През 1869 г. Васил Левски полага основите на местния революционен комитет, а на следващата година избира Ловеч за център на Вътрешната революционна организация (БРЦК). Оттук тръгват нишките, опасали цялата страна и вдигнали в битка за национална независимост българския народ. На 17.VII.1877 г. Ловеч е освободен от отряда на полковниците Жеребков и Паренсов, но след 10 дни турците отново го завземат и избиват над 2500 българи в града и околностите му. Окончателно е освободен на 3.IX.1877 г. от частите на генералите Имеретински, Скобелев и Доброволски. Свободата му е извоювана с цената на 1683 руски жертви.

След Освобождението Ловеч загубва пазарите на Османската империя. Тласък в развитието му дава построяването на жп линията Левски-Ловеч (1932) и нейното продължение до Троян (1948). През последните години градът се утвърди като голям културен и туристически център.

Home | Search | Site map | Copyright