Zone Bulgaria  
English
Bulgarian
Deutsch
French
Russian
 
Web bg.zonebulgaria.com
 
Главно Меню
Централна северна Б-я > Горна Оряховица > История

История на Горна Оряховица

Първите сведения за селищен живот датират от втората половина на V хилядолетие пр. Хр. (средния неолит) и се свързват с останките в местността Блатото (в района на гимназията, в самия град). Наземните правоъгълни къщи били от плет и глина. Следи от най-ранното тракийско селище има в местността Пчелно място, на около 2-3 км източно от града, между възвишението Камъка и Арбанашкото бърдо. Жителите му били от племето кробизи. Селището било значително (площ над 100 дка). За сигурността му била изградена крепост - Камъка. Просъществувало от V до I век пр. Хр., до идването на римляните, които върху останките му изградили свое укрепено селище. То постепенно придобило икономическа мощ, произвеждайки основно грозде и вино. През II-III век римската провинция Долна Мизия била единствената, ползваща протекция от централната власт за добив на грозде и производство на висококачествени вина. Животът на това селище продължил до идването на славяните (VI-VII век). Доказани сведения за поселищен живот през периода VII-XII век няма.

След възстановяването на българската държава в края на XII век изникнала необходимостта от охрана на новата столица Търновград. Изградени били няколко стражеви крепости, между които и Раховец (на 4 км северозападно от днешния град). Това станало между 1187 и 1190 г., като задачата на новата крепост била да охранява пътя от Червен (Русенско) за Търновград. Името ґ идва от персийското “рах” - път, друм. Оттам произлязло с течение на времето и днешното име на града. По време на османското нашествие, крепостта била превзета от турците, след като прекъснали водопровода към нея (без да я разрушават). Раховец просъществувал до 1444 г., когато бил разрушен от Владислав III Варненчик. В първите векове на османското владичество съществували 3 отделни малки села - Мала, Средна и Голяма Раховица. Постепенно Горна Оряховица (с известни права, дадени от султана в 1538 г.) се превръща в икономически силно селище, особено през Възраждането. Процъфтяват занаятите, а търговията е една от най-активните в Северна България. Всеки петък ставал голям пазар на добитък, селскостопанска продукция, дърва, дървени въглища. Още в 1822 г. се открива килийно училище, в 1827 г. - частното училище на отец Герасим Стойков (станало общинско през 1835 г.), в 1850 г. - първото девическо, а в 1859 г. първото класно училище, организирано от Иван Момчилов. Читалището се открива в 1869 г. През 1870 г. Горна Оряховица е призната за град. По това време наброява 4700 жители, има 1200 къщи и 5 църкви.

Населението на града взема участие в почти всички прояви на националноосвободителна борба в района. Васил Левски създава революционен комитет тук в първата половина на 1869 г., а след това посещава града още два пъти. При подготовката на Априлското въстание Горна Оряховица е определена за център на Първи революционен окръг с главен апостол Стефан Стамболов, но в самия град най-дейно работят Иван Семерджиев, Георги Измирлиев и братя Грънчарови. След серия предателства, планът за мащабно въстание пропада. Има само едно сражение между шепа въстаници и турската потеря, с трагични последици. На 28.V.1876 г. в Търново е обесен Иван Семерджиев (заедно с Бачо Киро и др.). В центъра на Горна Оряховица увисва на бесилото в същия ден и Георги Измирлиев с думите: “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”. Сидер Грънчаров (Сидер войвода) загива начело на чета под връх Мургаш. Над Горна Оряховица надвиснала смъртна опасност, но смелата председателка на женското дружество Елена Грънчарова събрала жени, деца и старци и тръгнали към Търново, където измолили покровителство от Реуф паша, който изпратил редовна войска и защитил града от черкези и разбойници. Трима горнооряховчани се сражавали в Ботевата чета, а 132 души се влели в българското опълчение през Освободителната руско-турска война. Горна Оряховица е освободена от руските войски на 26 юни 1877 г. В редовете на освободителите бил и майор Емилиян Сенкевич (брат на полския писател Хенрих Сенкевич), който се оженил за горнооряховчанка.

След Освобождението градът се развива като голям транспортен (преди всичко жп) център, какъвто е и понастоящем. Близостта му със старопрестолния Велико Търново, с Арбанаси, с великолепните манастири наоколо и с многото други забележителности, го правят и туристически център.

Home | Search | Site map | Copyright