|
|
Централна северна Б-я > Елена > История
История на Елена
Районът на днешния град е обитаван още през късния неолит. Съществувало е селище и преди османското владичество, но за първи път се споменава като изоставено село с имената Мезра Истромена (Стърмена) и Илияна (Еляна) в документ от 1430 г. Известно е било и с името Геленджик. В края на века вече е регистрирано като селище, охраняващо старопланинските проходи.
През XVI век Елена е обособено село. Разцвет достига през XVIII и XIX век като занаятчийски, търговски, възрожденски и революционен център. През 1860 г. Елена е обявена за град. Развиват се занаяти - абаджийство, железарство, въжарство, бубарство и др. През 1854 г. в града има около 1000 къщи, резултат от усилено обществено и гражданско строителство.
В 1843 г. еленчанинът Иван Н. Момчилов (руски възпитаник) създава първото класно училище за подготовка на учители (наречено от Петко Р. Славейков “Даскалоливница”), запазено и досега. През 1874 г. Дойно Граматик прави Еленския препис на Паисиевата история. Еленчани вземат участие във Велчовата завера (1835), във въстанието на Капитан дядо Никола (1856), в Търновското въстание (1862). Няколко пъти по народни дела в града е пребивавал Георги С. Раковски, а Апостолът Васил Левски идва тук два пъти (1868 и 1871 г.), като втория път основава Еленския таен революционен комитет. По време на Освободителната руско-турска война градът и околностите са арена на ожесточени сражения. Елена е опожарена, но за щастие, не изцяло.
Развива се като архитектурен и исторически град музей, чието бъдеще е преди всичко в туризма. Родно място е на съзаклятника Хаджи Й. Брадата, на крупния църковен деятел Иларион Макариополски, на писателите Стоян Михайловски и Петко Ю. Тодоров, на Сава Катрафилов, на братя Кършевски.
|
