Централна северна Б-я > Дряново > История
История на Дряново
Селището се споменава като крепост на платото Стринава за първи път от византийски хронисти през 1186 г. във връзка с въстанието на Асеневци (1185-1187). С името Диранав (Диранава) фигурира в турски регистър от 1430 г., а с днешното - Дряново - в книга на Зографския манастир от 1500 г. Името произлиза от твърде разпространеното наоколо дряново дърво.
Най-големият си разцвет селището (от 1883 г. е град) достига през Възраждането. Дряново се прославя със своите майстори - строители и резбари. Тук се ражда и най-яркият представител на българския строителен гений през Възраждането - самоукият архитект и майстор-строител, Никола Иванов Фичев (уста Колю Фичето, 1800-1881 г.).
Жителите на Дряново вземат активно участие в националноосвободителното движение. Дряновци има във Велчовата завера, в легията на Георги Раковски в Белград, в четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, на Христо Ботев. През 1875 г. Георги Измирлиев учредява революционен комитет. През съдбоносната пролет на 1876 г., въпреки готовността на дряновци за борба, въстание тук не избухва поради липсата на изявен ръководител. Селището дава четници за четата на Поп Харитон и Бачо Киро, която героично се сражава повече от седмица в обсадения Дряновски манастир. По време на Освободителната руско-турска война в българското опълчение се сражават 88 дряновци.
В наши дни градът и неговите околности все повече се развиват като център на вътрешен и международен туризъм. Дряново е родно място на писателите Рачо Стоянов, Атанас Смирнов и на композитора Тодор Попов. Поради здравословния си климат и високата средна продължителност на живота е наричан “град на столетници”.
|
