|
Централна южна Б-я > Пловдив > Забележителности
Забележителности в ПловдивНа първо място е Архитектурният резерват “Старият Пловдив”, привличащ посетители от цял свят. Обхваща района на трихълмието - родно място на града. Почти всичко най-интересно от миналото на Пловдив е тук: култови, жилищни и обществени сгради, археологически паметници, тесни калдъръмени улички. Църква “Св. Богородица” от 1844 г. (ул. “Съборна” № 6, тел. 032 223265, раб. време: всеки ден от 7.30 до 19.00 ч). Църква “Св. Константин и Елена” от 1832 г. Църква “Св. Марина” от 1856 г. с интересен дърворезбован иконостас. Античен (Римски) амфитеатър - до южния вход на крепостта, над пътния тунел. Мраморният амфитеатър, изграден от император Марк Аврелий през II век, е най-добре запазеният паметник от това време по нашите земи. Често се използва за различни представления.
Археологически комплекс “Небет тепе” - останки от тракийско селище в северната част на трихълмието. Крепостни стени на Филипопол - могат да се видят в централната част на Стария Пловдив. Хисар Капия (източната врата на крепостта, строена преди повече от 2000 години.). Жълтото училище от 1868 г. (ул. “Тодор Самодумов”, първата сграда, построена за училище в Плов див). Къща и мааза на Хаджи Драган Калофереца - 1848-1854 г. (ул. “П. Р. Славейков” № 32, сега филиал на Националния институт за паметници на културата). Къща на Андрей Георгиади (Хаджикалчова къща) от 1831 г., ул. “Митрополит Паисий” № 6, сега творческа база на Съюза на научните работници. Къща на Аргир Куюмджиоглу, строена през 1847 г. от майстор Хаджи Георги, сега Етнографски музей (ул. “Д-р Чомаков” № 2, тел. 032 225656, раб. време: 9.00-12.00 и 14.00-17.00 ч, почивен ден понеделник и петък преди обед). Къща на Артин Гидиков от 1848 г., сега седалище на 9-то кметство (ул. “4 януари” № 15). Къща на Бирдас от 1856 г., сега приемна на кмета на Пловдив (ул. “Съборна” № 45). Къща на Верен Стамболян (втората половина на XIX век), сега творческа база на СБХ (ул. “Кирил Нектариев” № 15). Къщата на Георги Мавриди, в която през 1833 г. е живял френският поет Ламартин, сега творческа база на СБП (ул. “Княз Церетелев” № 19), Къща на Димитър Георгиади (1848), сега Музей на Възраждането (ул. “Цанко Лавренов” № 1, тел. 032 223350, раб. време: 9.00-12.00 и 14.00-17.00 ч, почивен ден неделя. Къща на д-р Ст. Чомаков (1860), сега художествена галерия - експозиция на Златю Бояджиев (ул. “Съборна” № 18 тел. 032 260707). Къща на Никола Недкович от 1863 г. (ул. “Цанко Лавренов” № 3, тел. 032 626216), сега Музей на градския възрожденски бит - един малък романтичен дворец върху Трихълмието, изографисан с фризове и стенописи, богато украсен с дърворезба, колони, еркери. Балабановата къща (къщата на Хаджи Ламиша, сега също Музей на възрожденския бит). Къща на Ритора от средата на XIX век, сега хотел-ресторант (ул. “Тодор Самодумов” № 8), Къща на Хр. Г. Данов от втората половина на XIX век, сега Туристически дом (ул. “П. Р. Славейков” № 5, тел. за резервации 032 223958). И това са само малка част от интересните обекти в Стария Пловдив.
Археологическият музей (пл. “Съединение” № 1, тел. 032 224339) с най-ценното в него - Панагюрското златно съкровище, което представлява художествено изработени прибори за вино с общо тегло 6.169 кг злато. Исторически музей - експозиция “Нова история” (ул. “Ангел Букурещлиев” № 14, тел. 032 222014). Исторически музей - експозиция “Съединение” (пл. “Съединение” № 1, тел. 032 260252, 269 959, работно време: 9.00-12.00 и 13.00-15.00 ч, почивни дни-събота и неделя). Природонаучен музей (ул. “Христо Г. Данов” № 34, тел. 032 226663). Художествена галерия - временна експозиция (ул. “Княз Александър I” № 15, тел. 032 224 220). Художествена галерия - иконна сбирка (ул. “Съборна” № 22, тел. 032 226086). Художествена галерия - постоянна експозиция (ул. “Съборна” № 14А, тел. 032 267790).
Римският стадион (намира се в пешеходната зона на ул. “Княз Александър I” в близост до Сахат тепе. Строен е през II век по модел на този в Делфи, Гърция. Мраморните седалки са събирали 30 000 зрители за игри и гладиаторски боеве. Римският форум (намира се на централния градски площад, срещу централната поща). От центъра на някогашния главен град на римската провинция Тракия са разкрити каменни улици, основи на административни и стопански сгради, мраморни колони.
|