|
|
Централна южна Б-я > Пловдив > История
История на ПловдивКръстовище на пътищата от Западна и Средна Европа за Близкия изток, от Балтика за Средиземноморието и от Черноморието за Адриатика, Пловдив има хилядолетна история. Най-старите обитатели на тези земи са от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха. По-късно, през I хилядолетие пр. Хр., около 3-те източни хълма (Джамбаз тепе, Таксим тепе и Небет тепе), които са представлявали естествена крепост за защита, траките основават древното селище Евмолпиас. През 342 г. пр. Хр. градът е завладян от Филип II Македонски, преименуван е на Филипопол и превърнат в крепост. По-късно (III-I век пр. Хр.) градът, наричан вече Пулпудева, попада под непрекъснатите нашествия на келтите. От I век той вече е под римска власт и бързо става главен стопански, културен и политически център на провинция Тракия. Развива се бързо и заема Трихълмието, поради което римляните го нарекли Тримонциум.
След 395 г., при разпадането на Римската империя, градът остава в източната ґ част - Византия. През следващите два века е многократно разрушаван и опожаряван от готи и хуни. Император Юстиниан (527-565) го превръща в стратегическа крепост на северната граница на Византия. В края на VI век идват славяните и го наричат Пълдин (от Пулпудева).
През 815 г. кан Крум го включва в пределите на България. От този момент до падането му под турско владичество, Пловдив (вече наричан така) многократно преминава ту в български, ту във византийски ръце. През 1364 г. османците завладяват града и го наричат Филибе. Останал в дълбокия тил на обширната Османска империя, градът губи стратегическото си положение и постепенно запада. Едва през епохата на Възраждането Пловдив възвръща позициите си на голям стопански и културен център. Създава се класа от занаятчии и търговци с формирано ново българско национално съзнание и материално благосъстояние. От този период са и многобройните жилищни сгради и обществени постройки, запазени и до днес като паметници на културата.
Тук работят видни възрожденски просветни, културни и политически дейци - Найден Геров (писател, просветител, консул на Русия в Пловдив), иконописците Захари Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски, майсторът резбар Иван Пашкула и много други. В дома и хана на братя Търпеви няколко пъти е отсядал Левски, а през 1870 г. е бил създаден местен революционен комитет.
На 17 януари 1878 г. войските на генерал Гурко освобождават града.
По това време той е най-големият български град. След Берлинския конгрес (1878) Пловдив става столица на Източна Румелия. Закипява богат обществен и културен живот. За известно време тук живеят и работят Иван Вазов, Константин Величков, Захари Стоянов и др. В него се заселват много бежанци от Беломорска Тракия, Егейска, Пиринска и Вардарска Македония. На 6 септември 1885 г. в него е провъзгласено Съединението на Княжество България и Източна Румелия - един изключителен по своето значение революционен акт, доказващ силата и непримиримостта на българския дух в преследването на националния идеал. Неслучайно датата 6-ти септември днес е официален празник на Република България.
|
