|
|
Централна южна Б-я > Копривщица > История
История на КопривщицаКопривщица възниква през XIV век. Населението му се занимавало със скотовъдство, абаджийство, кожухарство, бояджийство и други занаяти. Коп ривщенци се проявили и като добри търговци, стигайки чак до Цариград и Александрия. Богатото и благоустроено селище на три пъти е ограбвано и опожарявано от кърджалии и отново е възкръсвало от пепелищата, за да достигне своя най-голям разцвет през XIX век, когато е имало над 1000 къщи и близо 12 000 души население. Изграждат се просторни къщи, училища, църкви, чешми, мостове. В 1837 г. Неофит Рилски открива взаимно училище, а 9 години по-късно Найден Геров основава първото в България самостоятелно мъжко класно училище. През 1864 г. се открива и класно девическо училище, а три години по-късно Тодор Каблешков основава ученическо дружество “Зора”. В 1869 г. е открито читалището. През същата година Васил Левски създава революционен комитет. По това време роденият в Копривщица Любен Каравелов оглавява задграничния Български революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
На 20 април 1876 г. тук пуква първата пушка, поставила началото на героичната Априлска епопея на българския народ. Въстанието е обявено от Тодор Каблешков, а начело застава друг копривщенец - Гавраил Хлътев, познат на поколенията като Георги Бенковски - непреклонният и пламенен водач на народния бунт, загинал геройски в Тетевенския Балкан. За разлика от Батак, Брацигово, Перущица и други селища-мъченици, Копривщица е пощадена от османлиите. Богатите копривщенски чорбаджии я откупват, и днешна България има най-ценното си архитектурно богатство, непокътнато от вековете.
Градът е родно място и на други дейци на нашето Възраждане и бележити българи - Богдан войвода, Дончо Ватах войвода, Детелин войвода, Добри войвода, Димчо Дебелянов, Найден Геров.
|
