|
|
Централна южна Б-я > Хисаря > История
История на Хисаря
Днешният курортен град с повече от 20 минерални извора и с мекия си приятен климат има древно минало. По време на римското владичество градът (наричан Аугуста или Севастополис) е благоустроен курортен център с императорски дворци, просторни каменни улици, мраморни бани, канализация и множество статуи на богове от римския пантеон. Тук се стичали болни от целия Балкански полуостров, Мала Азия и Егейските острови. Беломраморният град се виждал отдалеч като сънно видение сред буйна зеленина, прочут бил със своите минерални извори из цялата Римска империя. След опожаряването му от готите през III век, той бива възстановен в началото на IV век, но вече с дебели и високи крепостни стени. През V и VI век градът преживява своя разцвет, бидейки вече в пределите на византийската империя. След VI век градът започва постепенно да запада. През по-голямата част от времето между IX и XIV в. той е в пределите на българската държава и носи името Топлица. При завладяването от османлиите, градът оказал ожесточена съпротива, което му коствало пълното разрушаване и избиване на населението. Чак през XVII век турците оценили природните дадености на бившия курорт и го заселили наново, давайки му сегашното име - Хисар (крепост), заради множеството крепостни останки. Докато в Хисар населението било предимно турско, то в околните села Веригово и Момина баня (сега квартали на града) живеели будни българи, които взели дейно участие в народните борби. През 1868 г. В. Левски създал във Веригово революционен комитет, от който 15 души участвали във Великото Народно събрание на Оборище. Селото въстанало през Април 1876 г. заедно с околни български села, но пострадало сериозно при разгрома - разграбено, опожарено, много избити, други заточени на остров Кипър, трети прогонени.
|
