|
|
Централна южна Б-я > Батак > История
История на Батак
Въпреки наличието на древни останки от крепости и градища, не може да се каже със сигурност кога е възникнал днешният Батак. Името му се споменава през 1592 г. във взидания камък на чешмата при Кричимския манастир. Селището значително се разраснало след преселването на избягалите от насилственото помохамеданчване българи от Чепинското корито и котловина. По време на кърджалийските погроми многократно е било опустошавано и пак се е въздигало. През 1819 г. поп Константин пише, че то е “малко дъскарско село със 100 къщи”. Според пътешественика А. Викенел през 1847 г. селото наброява 1000 къщи, а в 1865 г. Захари Стоянов сочи, че има “400 къщя, много ханове, множество резници и 1500 жители”. Със сигурност към края на османското владичество Батак е бил вече голямо и заможно селище с над 9000 жители. В 1813 г. батачани построяват църквата “Св. Неделя”, която 63 години по-късно ще влезе в трагичната история на Батак и България. Училището е открито в 1835 г. с пръв учител Найден Иванович.
Името на града се свързва най-вече с Априлското въстание. На 21 април 1876 г. жителите му обявяват въстанието. Както навсякъде и тук след първоначалния възторг и опиянение следва разгром, но в Батак той е потресаващ. Пет хиляди души загиват, като особено драматична и трагична е съдбата на 2-те хиляди мъже, жени и деца, намерили смъртта си в малката църква “Св. Неделя”, превърнала се в тяхна последна крепост, надежда и... гроб. Десетки са случаите на безпримерен героизъм, саможертва и непреклонност, разказани от няколкото оцелели в тази кървава вакханалия.
Най-будните умове на човечеството издигат глас на протест и възмущение - Виктор Юго, Уйлям Гладстон, Макгахан, Достоевски, Лев Толстой. Захари Стоянов пише: “На колене, любезни читатели, долу шапките! Напредя ни е Батак със своите развалини. Аз призовавам всичко, що е чисто българско, всичко честно и любящо своята Родина, да присъствува с нас заедно на това българско светилище, на тоя жертвеник за нашата свобода, гдето е изляна кръвта на хиляди мъченици, светии, на стотина дребни дечица, на безброй невинни моми и момци. Батак, славният и злочести Батак! Дали ще се намери българско сърце, което да не трепне от произнасянето само на твоето собствено име? Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята.” Народният поет Иван Вазов допълва: “Хеопсовата пирамида би била малка за паметник на Батак.”
Останалите живи в Батак посрещат освободителната руска армия на 20 януари 1878 г.
|
