|
|
Централна южна Б-я > Асеновград > История
История на Асеновград
Причината за богатото минало на града е в благоприятното му географско местоположение - сполучливото съчетание на планината с равнината, мекият климат, плодородната почва и това, че тук е входът (изходът) на най-удобния проход през Родопите, свързващ Тракия с Беломорието. На територията му е съществувало антично (тракийско), а по-късно и средновековно селище. В околностите му са разкрити над 100 тракийски могили с много находки. През средновековието е играл значителна роля като укрепено място и край него често са се водели люти битки. За първи път се споменава под името Станимахос в устава на Бачковския манастир от 1083 г., чийто основател, византийският военачалник от грузински произход Григорий Бакуриани, завладява града малко преди това. По-късно летописите на последвалите кръстоносни походи от 1096 до 1204 г. дават имената Станимако, Естанимак, Скрибенцион. Името, с което този град е останал трайно в историята, е Станимака (от гръцкото “стенимахос” - теснобран, укрепен пункт на тясно място). През 1230 г. Иван Асен II доизгражда и укрепва силната станимашка крепост Петрич, увековечавайки това с надпис, издълбан над входа и. Това е причината по-късно тя да бъде наречена Асенова, а градът под нея - Станимака, да бъде преименуван през 1934 г. в Асеновград. Градът непрекъснато преминавал ту в български, ту във византийски ръце. През 1364 г. градът е превзет от Иван Александър и остава в пределите на българската държава до смъртта му, когато е превзет от турците. През дългото османско владичество Станимака губи своето първостепенно значение и запада. Три пъти е ограбван и опожаряван от кърджалиите. Жителите му се препитавали главно от лозарство (производство на маврудови вина) и бубарство (производство на коприна). След Освобождението е малък земеделски град и остава в пределите на Източна Румелия до 1885 г. В края на XIX век филоксерата унищожава лозята и започва масовото отглеждане на тютюн. Славата на Асеновград като сакрален център, оформил се още през енеолита и просъществувал до днес, обяснява наличието на толкова много култови сгради в града и околностите му - 5 манастира, 12 църкви, над 50 параклиса.
|
